Той проверяваше всеки от черните пътища, докато се движеше на юг. Обаче на никой от тях не личаха следи от гуми. Най-накрая отби от магистралата, за да се консултира с пътните карти. Макар вече да се спускаше нощта, асфалтът излъчваше натрупаната горещина на талази. На изток лежеше огромният, див простор на Калахари, населен само от малък брой бушмени и разхвърляни тук-там ловни лагери за туристи. В 400 хиляди квадратни километра пустиня нямаше нищо друго – нито павирани пътища, нито градове. Той вдигна очи от картата и се вторачи в безкрайните равнини с цвят на пясък, осеяни тук-там с храсталаци и по някоя акация, трудно различима на лунната светлина.
Обаче на картата имаше отбелязан нещо като град. Селище, което се казваше Ню Ксаде. Лежеше на около стотина километра източно. С магистралата го свързваше черен път. Проктър почувства, че това е пътят, по който Диоген беше поел: неотбелязан песъчлив коловоз, който се простираше като стрела в мрака. Преди да тръгне по него, той отново спря джипа на банкета и слезе. Първо използва фенерчето, за да провери своите гуми – „Мишлен XPS“, и забеляза отличителната шарка. След това стигна до отклонението и с помощна на фаровете започна да оглежда пясъка. Там забеляза следи с подобна шарка, които се отделяха от магистралата и поемаха на изток. Следите бяха единствените, оставени наскоро тук.
Наелектризиран и решителен, Проктър подкара на изток по правия черен път към град Ню Ксаде. Не знаеше със сигурност дали това е крайната им цел, или са продължили навътре в непознатата пустиня. Но съдейки по количеството вода и бензин, с които Диоген се бе запасил, реши, че ще продължи дълбоко навътре в пустинята Калахари в няколкодневно пътуване с трупа на Констънс, чиято цел не му беше известна.
С трупа на Констънс. Тази мисъл отново събуди у него буря от чувства и неразбиране. Проктър знаеше защо Диоген би убил Констънс – в края на краищата тя се беше опитала да убие него. И както смятаха всички, беше успяла. Убивайки Констънс, Диоген щеше да си отмъсти жестоко на своя омразен брат Пендъргаст. Обаче какво щеше да прави с нейния труп? Защо беше предприел такива сложни византийски ходове, за да го отнесе в ковчег с охлаждане на практика в средата на нищото? Сложността на тази мистерия предполагаше, че ако не всичко, то голяма част от подготовката беше извършена предварително. Защо? Вярно, Диоген си падаше по жестоки и сложни игрички, но тази беше неразбираема.
Проктър даде газ и зад джипа се понесе огромен спираловиден облак прах. Мракът щеше да му помогне да види преследваната кола от голямо разстояние. Между другото, беше уверен, че Диоген няма да се отклони от черния път поне докато не стигне в Ню Ксаде. Ако след това поеме към сърцето на Калахари, Проктър беше подготвен. Той прехвърли през ума си съдържанието на чантата за извънредни случаи, за да се увери, че има всичко необходимо:
– два пистолета „Глок“ с резервни пълнители;
– командоския нож марка „КА Бар“;
– универсален инструмент „Летърман“;
– 300 000 долара в брой;
– компас;
– джипиес с малък соларен панел;
– фенерче
– бинокъл;
– телефон с приложение „Бърнър[7]“;
– радио с манивела;
– различни паспорти;
– спасително фолио[8];
– спален чувал;
– магнезиеви пръчки и запалка за палене на огън;
– подсилена аптечка;
– таблетки за пречистване на питейна вода;
– храна, готова за ядене;
– рибарско влакно и кукичка;
– сигнално огледало;
– диодна лампа с блиц ефект;
– игла с конец;
– парашутна корда 555;
– туристически газов котлон.
С тези запаси би могъл да оцелее седмица и повече дори в тези сурови условия. А с резервния бензин джипът му можеше да мине над хиляда и шестстотин километра. Диоген нямаше да му избяга. Проктър щеше да го намери. И да получи отговор на своите въпроси – на всеки от тях.
11.
В слънчевия ад на Калахари Проктър спря отново, за да погледне в картата. Макар да имаше голям опит в пустинни операции, мястото го смая със своите огромни размери. Не можеше да се каже, че е напълно лишено от живот. На няколко места беше видял животни, включително антилопи орикс, гну и цяло семейство жирафи. Имаше снопчета трева, храсталаци и от време на време се виждаше по някое дърво. Онова, което го изнервяше, беше огромната безкрайност на пейзажа: онагледена безграничност.
7
Приложение за IOS и Android, с което може да си направите анонимен телефонен номер в САЩ и Канада, който да унищожите, когато си свършите работата. – Б.пр.