Слезе от колата и разгърна картата върху жежката земя. Взе четири камъчета и затисна краищата й. Нямаше вятър, но въздухът трептеше от горещината. Извади джипиеса, включи го и го остави върху картата, наблюдавайки как бавно намира сателити и накрая му показа неговото местоположение. Намери го на картата и се замисли какво ли означава това.
Ню Ксаде беше на почти 240 километра зад гърба му, а пред него се простираха още 400 километра пустиня. Обаче знаеше, че е на прав път, и в този случай не му беше отнело много време, за да се увери в това. Лендроувърът на Диоген беше профучал през градчето с висока скорост, затова всички го бяха забелязали. В другия край на града, откъдето започваше черният път, следите от гумите му бяха лесно различими. Докато продължаваше преследването, въпреки че от време на време спираше, за да се консултира с картата, Проктър сякаш скъсяваше преднината на своята мишена. Предполагаше, че причината е тежкият хладилен ковчег, който Диоген превозваше. Това сигурно се отразяваше на движението и управлението на лендроувъра.
Там, където черният път се губеше, следите от колата на Диоген се виждаха върху пътеки на странстващи говеда, животински пътеки и поредица сухи и твърди като камък речни корита, преди да продължат из пустинята. Пясъчната й повърхност, подпомагана от безветрието, съхраняваше отлично следите от гуми. Помагаха и полегатите лъчи на утринното слънце. Колата на Диоген беше описала лека извивка в северозападна посока и Проктър подозираше, че се насочва към средата на Калахари. Бяха стигнали до официалната граница на големия Калахарски дивечов резерват, но това място се намираше много далеч от обичайните маршрути на организираните сафарита. Тук земята беше плоска, безплодна и монотонна.
Сега, докато гледаше картата, Проктър започна да разбира къде може да отива Диоген: място, обозначено на картата като Измамната долина. Беше посочено като дълга, несигурна, плитка клисура. В средата й имаше сухо речно корито и свършваше при място, наречено Измамното блато – голямо мъртво езеро. Проктър можеше само да гадае какви са тези „измами“ и как изглежда мястото в действителност.
Неговото предположение беше, че Диоген е убил Констънс за отмъщение. Ако беше така, за какво му беше този ковчег с охлаждане? Защо беше това невероятно отдалечено място? Възможно ли е Констънс да се е съпротивлявала и да е била убита по случайност? Възможно беше, като се имат предвид омразата й към Диоген и неконтролируемите й яростни изблици. А и приказките на летище „Акджуджт“ за забавяне по неизвестна причина, причинено от един от пътниците.
Измамната долина се намираше на още трийсет и два километра в северозападна посока. Сега слънцето се беше изкачило високо на хоризонта. На Проктър това не пречеше, защото климатикът в лендкрузъра работеше отлично.
Качи се в джипа, включи на скорост и потегли, следвайки бавно и грижливо следите. След около час видя на хоризонта силуетите на няколко акации. Когато ги наближи, забеляза плитка, извиваща се клисура – Измамната долина. Следите се спуснаха в речното корито и продължиха по пясъка – ясни и лесно различими на ранното следобедно слънце. Той увеличи рязко скоростта, карайки толкова бързо, колкото смееше. Колата се люшкаше и поднасяше, докато летеше по следите на Диоген.
Речното корито се разшири и колата изведнъж се озова върху твърдата като камък глинена повърхност на Измамното блато. Беше празно и пусто като стокилометров паркинг.
Следите от гуми изведнъж изчезнаха.
С ругатня Проктър наби спирачки и слезе от джипа. Огледа земята и успя да види едва-едва откъде е минала колата на Диоген. Обаче следите бяха почти невидими върху твърдата като скала повърхност и сега щеше да е нужно голямо внимание, умения и време за тяхното следване.
Беше очевидно, че това е било грижливо планирано.
Проктър се качи на тойотата и потегли бавно, като следеше внимателно през предното стъкло речното дъно. Виждаше слабите следи от гумите, но не можеше да кара по-бързо от осем километра в час и често трябваше да спира, за да разузнава.
Колата пред него беше престанала да се движи в права линия: понякога правеше зигзаги или остър завой и дори се връщаше обратно по своите собствени следи.
Малко преди смрачаване Проктър отново потърси помощта на картата. Просна я на земята и извади джипиеса. Откри, че сега се намира в центъра на Измамното блато. Джипиесът му показваше, че Диоген го е водил насам-натам във влудяваща поредица от кръгове и зигзаги.
Изведнъж чу как двигателят на лендкрузъра, който беше оставил да работи, изхълцука, после още веднъж и накрая загасна.