Почувства внезапна и силна тревога. Двигателят не беше прегрял: той го следеше като орел, а температурата на въздуха вече бе започнала бързо да спада. Качи се в колата и завъртя ключа.
Стартерът изщрака, но нищо повече.
Тревогата му се засили. Каза си да се успокои: вероятно заради праха и горещината полюсите на акумулатора се нуждаеха от почистване.
Отвори предния капак и надникна вътре. Полюсите наистина бяха прашни, но не кой знае колко. Бързо ги почисти, кабелите и заземяването – също. Провери акумулатора с отвертка и изкара голяма искра. И той беше наред.
Въпреки това тойотата не искаше да запали.
Проктър изключи от скорост и използва отвертката да шунтира релето на стартера и да го провери.
Не работеше.
Нямаше логика в това. Как, по дяволите, стартерът беше свършил в мига, когато двигателят спря?
Плъзна лъча на фенерчето из двигателния отсек. Всичко изглеждаше нормално. Не се виждаха течове, нито откачени кабели или други следи от саботаж.
Саботаж! Проктър си погледна часовника. Двигателят беше спрял да работи точно в 18 часа. Съвпадение? Вероятно, но въпреки това изнервящо.
Внезапното спиране на двигателя трябваше да има обяснение. Проктър познаваше автомобилите и скоро щеше да го намери.
Четири часа по-късно, изтощен и побеснял, Проктър седна до колата и се облегна на едно от колелата. Успокои се и взе да прави инвентаризация на свършеното. Изчерпателната и подробна проверка го убеди в едно: по някакъв начин главният компютър на всъдехода беше препрограмиран да спре напълно тойотата точно в 18 часа, когато вече е започнало да се смрачава. Това беше единственото, което не би могъл да поправи. Не само щеше да е нужен сложен диагностичен компютър, но и програмният код на двигателя, който беше собственост и строго охранявана тайна на фирмата, държаща патента.
Проктър се зае да обмисля своето затруднение. Беше преживял нещо като просветление. Нямаше съмнение, че всичко това е организирано много грижливо: абсурдно сложен план да го подмами на края на света… и да го остави да заседне там.
Тойотата беше безполезна. Щеше да се наложи да върви до Ню Ксаде, който сега беше на 280 километра зад него. Имаше храна и много вода. Щеше да върви нощно време. Бързо си направи сметката наум. Разполагаше с около трийсет литра вода. Щяха да са му нужни три и половина литра дневно. Запасът беше за около седем-осем дни, значи трябваше да изминава по четирийсет километра дневно, за да стигне до Ню Ксаде.
Имаше известен шанс да излезе жив от пустинята. Без съмнение Диоген знаеше и това.
Истинският въпрос беше защо изобщо Диоген е организирал тази сложна измама? Тя наистина беше сложна: включваше няколко самолета, финтове и заблуди, дълго преследване с коли. Хората, с които се беше срещнал по пътя, бяха заблудени, а други му бяха оказали помощ срещу заплащане. Затова не беше сигурен кое е истина и кое – не. Кой го беше излъгал? Пилотът на бомбардиъра, собственикът на автокъщата – за тях Проктър беше сигурен. Останалите бяха видели онова, което Диоген беше поискал да видят. Първите двама обаче, бяха част от неговия план. Поне така смяташе. Бяха лъгали Проктър в лицето, макар и двамата да осъзнаваха на каква голяма опасност се излагат. Беше ли възможно собственикът на автокъщата да е продължил да се придържа към сценария на Диоген въпреки насилието, което Проктър беше упражнил над него?
Съществуваше и въпросът за самата Констънс. Проктър беше видял лицето й само веднъж: в записа на охранителната камера на летището. Ако Диоген беше способен на такава изпипана измама по всички други въпроси, може да го е заблудил и за това. Беше малко вероятно… но възможно. Мъртва ли е, или жива?
Защо? Защо? Всичко това беше толкова трудно за разбиране, че Проктър се изпълни с безсилен гняв.
Пое си дълбоко дъх и осъзна, че е на крачка от пълното изтощение и психозата заради дългото безсъние. Не беше спал от близо шейсет часа. Не можеше да направи нищо повече, преди да поспи.
Когато се изтегна в нощния хлад, чу в далечината пулсиращо кресчендо, което разпозна като рева на голям мъжки лъв. Ревът беше последван от друг, след това от още един: зов и отговор. Беше групичка агресивни мъжки, които още са твърде млади, за да имат собствен прайд. Ревът ги събираше, за да ловуват заедно.
Кооперативен лов.
Щеше да се оправя с това по-късно. Той затвори очи и веднага се унесе в дълбок сън без сънища.
12.
Макар залязващото късно есенно слънце да позлатяваше гледащите на запад манхатънски фасади над река Хъдсън, библиотеката на „Ривърсайд“ № 891 беше както обикновено потънала в постоянен сумрак. Високите прозорци с метални рамки бяха затворени и зарезени, покрити с тежки, богато бродирани завеси. Сега обаче в камината не играеха пламъци и не светеше лампа от „Тифани“ със старинен стъклен абажур, за да прогонва сумрака.