Констънс дълго разглежда с удивление чинията. След това взе бутилката и я заоглежда напрегнато.
Когато я остави обратно на плота, осъзна, че и нещо друго не е наред. По-рано през деня, преди да се оттегли в спалнята си, за да дремне, тя пишеше в своя дневник – навик, който беше развила преди години и така и не се освободи от него. Сега обаче забеляза, че друг том е сложен отгоре върху отличителната оранжева корица на бележника марка „Родиа“.
Очевидно това беше нарочно, планирано действие. Не би могъл да падне от близката лавица. Освен това томчето дори не беше от малката й с любов подбрана лична библиотека.
Тя го заобръща в ръцете си. Импрегнираният позлатен надпис на гръбчето й каза, че става дума за стихотворенията на Катул в оригинал на латински.
В този миг забеляза нещо друго. Вмъкнато между страниците като разделител за книга, стърчеше перо. Отвори книгата на отбелязаната страница и внимателно го огледа. Не беше обикновено перо, а много странно и елегантно. Ако не бъркаше много, това беше перо от Норфолкски кака: голям папагал, сега изчезнал, виждан за последен път в природата в началото на XIX век. Местообитанието му е било ограничено до скалите и дърветата на островите Норфолк и Филип – две малки външни територии на Австралия, изгубени в огромните простори на Тихия океан. Спиращото дъха с преливащите си шарки с цвят на канела перо, което сега държеше в ръката си, принадлежеше на вида, обитавал Норфолк.
Тя разбра веднага откъде идва перото. Препарирани екземпляри на Норфолкски кака можеха да се видят само на десетина места, включително Амстердамския зоологически музей и Академията за естествени науки във Филаделфия. Но имаше един екземпляр и в сбирката на Енох Ленг от редки предмети тук в мазето – мъжки папагал, чиито пера бяха необикновено ярки. Препарираната птица беше съборена и повредена по време на конфликта, който избухна в мазето под мазето преди две години. Тя я беше поправила колкото можа, но няколко от перата така и не се намериха.
Взе отново фенерчето, излезе от апартамента в централния коридор и пое в противоположната посока, докато не стигна в помещението, посветено на препарираните животни. Бързо откри Норфолкския кака, който беше изложен под махагонова кутия е релефно стъкло.
Перото пасваше отлично на едно оголено място на гърлото.
Когато се озова отново в библиотеката си, Констънс хвърли едно око на отворената книга. Перото беше отбелязало стихотворение № 60.
Hesterno, Licini, die otiosi
multum lusimus in meis tabelis…
Тя си преведе наум редовете:
Вчера, Лициний, ден на безделие,
играхме много игри на моите малки дъсчици…[13]
В този момент забеляза, че най-долу на страницата с елегантен почерк и виолетово мастило е написана бележка. Мастилото изглеждаше удивително свежо.
Обична моя, поднасям ти това стихотворение…
Разпозна свободния превод на 16-ия ред на стихотворението: hoc, iucunde, tibi poema feci.
Тя заобръща книгата в ръце, удивена и смутена. Откъде се е взело това? Възможно ли е Проктър да го е донесъл за нея? Не, той никога не би си позволил да направи нещо подобно, дори да си мисли, че би облекчило нейните страдания. Освен това беше сигурна, че Проктър не е прочел и дума поезия през живота си нито на латински, нито на който и да е друг език. А и той не знаеше за тайните помещения, където се беше настанила.
След смъртта на Пендъргаст вече никой не знаеше за тях.
Тя поклати глава. Някой й беше оставил тази книга. Или е започнала да губи разсъдъка си? Да, може би е така. От време на време скръбта й се оказваше съкрушителна.
Отвори бутилката вино, наля чашата и отпи глътка. Дори на нея, която не беше познавач, вкусът му се стори забележително пълнокръвен и интересен. Отпи още една глътка и седна да вечеря. Преди да започне обаче, отново се зае със стихотворението. Разбира се, беше го чела, но преди години и сега, когато отново си превеждаше редовете наум, стиховете й се сториха много по-красиви, отколкото си ги спомняше… и въпреки всичко ги прочете от началото до края вглъбено и с удоволствие.
13.
Констънс се събуди от звуците на музика. Седна в леглото и отметна завивките настрана. Беше сънувала музика. Но коя пиеса? Стори й се пълна с копнеж, патос и ненужна страст.