Не намери нищо. Подът беше от камък или здраво утъпкана пръст, върху които никоя обувка не можеше да остави следи. Участъците, покрити с прах, изглеждаха недокоснати. Не се забелязваше нищо необичайно. Големите сенчести коридори изглеждаха както обикновено.
Когато най-накрая стигна до стълбището, което водеше нагоре, Констънс се спря. Ако човекът или хората бяха излезли от мазето под мазето, нямаше смисъл да продължава търсенето.
Сега се върна при входа към своя таен апартамент и цветето в гравираната ваза. Беше изключително красива орхидея, обаче от разновидност, която не й беше известна. Външността на устната й беше чисто бяла и с издължена форма. Вътре беше розова и почти червена близо до тичинката.
Констънс я проучва в продължение на няколко минути, а съзнанието й се рееше сред различните възможности, никоя, от които не беше вероятна или възможна. Поклати глава и се зае да събира потрошената посуда, струпа парчетата върху сребърния поднос, занесе го по стълбището до асансьора и го остави вътре, за да може госпожа Траск да го прибере. Взе новия поднос с покритата чиния, от която се вдигаше божествен аромат. До нея от сребърна кофа за шампанско, пълна с натрошен лед стърчеше увитото с ленена кърпа гърло на бутилка „Перие Жуе Фльор дьо Шампан“. Тя занесе подноса в мазето под мазето. Но вместо да се оттегли в своя частен апартамент, спря в стаята, където се съхраняваше огромната сбирка на Енох Ленг от изсушени цветя и други растения. Тук, след като остави подноса с кофата за шампанско на едно антикварно бюро, тя провери в няколко енциклопедии, посветени на орхидеите. Докато работеше, очите й се стрелкаха към бутилката шампанско и по силата на прищявка я извади от леда, отвори я и си сипа малка чашка.
Въпреки щателното претърсване на прашните томове, не можа да намери цвете, подобно на оставеното за нея. Тези книги бяха на половин столетие и без съмнение през изминалите години бяха отгледани или открити нови орхидеи.
Тя продължи към апартамента си и затвори каменната врата зад гърба си. Влезе в малката библиотека, седна зад бюрото си, наля си още една чаша шампанско и включи лаптопа, който благодарение на рутера, инсталиран в мазето, имаше ограничен достъп до интернет.
Отне й петнайсет минути, за да открие точното съответствие. Цветето беше новооткрит вид орхидея, обитаващ Хималаите. Била намерена по тибетско-индийската граница.
И я наименували Cattleya constanciana.
Констънс се вторачи в името. Това беше лудост. На нея ли е била наречена? Невъзможно: трябва да е просто съвпадение. И все пак: мястото, където е била намерена… и това ли беше съвпадение? Не беше далеч от тибетския манастир, където сега живееше скрито нейното дете. А орхидеята е била открита, описана и наименувана само преди шест месеца. Но не се посочваше кой е откривателят.
Тя продължи проучването си и най-накрая попадна на оригиналната бележка в списание „Орхидеен преглед“, публикувано от Кралското орхидеено дружество. Под откривател беше отбелязано само: анонимен.
Била е наречена на нея. Имаше прекалено много съвпадения, така че не можеше да има друго обяснение.
Тя загаси лаптопа и остана напълно неподвижна на стола. Трябваше да докладва за това нахлуване на Проктър. Въпреки това, колкото и странно да изглеждаше, не желаеше да го направи. Проктър нямаше да го приеме добре – нахлуване в къщата под негова охрана. Той беше груб инструмент. А това положение, каквато и да беше точната му същност, изискваше повече финес. Констънс беше уверена в своята способност да се справи с всичко, което може да се изправи на нейния път. Не й липсваха средства за самозащита: беше се справяла и с много по-големи заплахи от тази. Нейната собствена склонност към неочаквано и резултатно насилие беше най-добрата й защита. Само да беше Алойшъс тук: той щеше да разбере какво става.
Алойшъс. Осъзна, че беше минал почти час, без непрекъснато да мисли за своя попечител. А сега, когато си спомни за него, не почувства същата пронизваща скръб. Може би най-накрая беше започнала да се приспособява към неговата смърт.
Не, няма да докладва за това на Проктър. Поне засега. Тя беше в свои води: знаеше още дузина други места в тези огромни подземни пространства, още по-тайни места, където би могла да се оттегли. Обаче някакво шесто чувство й подсказваше, че няма да е нужно. Случилото се беше нахлуване… но не се усещаше като посегателство, а като нещо друго. Не беше сигурна точно какво… но по много странен начин усещаше в това време на отчуждение и ужасна самота, че споделя своето лично изгнание с един вид сродна душа.