— Защо?
— Защото това е едномоторен витлов самолет, а на мен ми трябва реактивен.
— Реактивен?
— Преследвам „Лиърджет 45“. Трябва ми нещо бързо колкото него или дори по-бързо.
За миг по лицето на мъжа отново се изписа подозрение. Той отново впери поглед в екрана на компютъра.
— Разполагаме с един самолет. „Гълфстрийм IV“. Обаче няма да може скоро да тръгне.
— Защо?
— Казах, че имам пилот подръка, но не съм казал, че разполагам с двама. Човек не може сам да пилотира подобен самолет. – Пак затрака по клавиатурата. – Имам човек на повикване. Мога да го извикам утре сутринта. Ако, разбира се, допълнителните разходи за гълфстрийма няма да бъдат проблем…
— Това е неприемливо.
Мъжът рязко замълча и се вторачи в него.
— Трябва да излетя веднага – продължи Проктър с равен глас.
— А аз ви казах, че не мога да имам втори пилот до утре сутринта.
Проктър отново се зае да преценява своите възможности. Обикновено насилието беше първият му избор. При тези обстоятелства обаче не беше добър изход: имаше прекадено много неизвестни, твърде много охрана вътре и около района на летището. Освен това, ако искаше да успее, се нуждаеше от доброволно сътрудничество.
— Каква би била нормалната цена за пътуване с гълфстрийма до Омаха и обратно?
Мъжът отново се зае със сметачната машинка.
— Три хиляди и осемстотин на час.
— Така. Предполагам, че за около три часа полет в едната посока, говорим за цена около двайсет и пет хиляди долара, нали?
— Струва ми се, че е толкова… – започна мъжът, но замълча, когато Проктър бръкна в чантата и извади няколко пачки стодоларови банкноти.
— Това са трийсет хиляди. Да тръгваме.
Мъжът се вторачи в спретнатите пачки.
— Току-що ви казах, че…
— Вие нали сте лицензиран пилот? – попита Проктър и посочи с брадичка друга рамка на стената.
— Да, но…
Без да каже нещо, Проктър бръкна отново в чантата и извади още пет хиляди долара, които добави към купчинката. Погрижи се да остави чантата отворена, където лежаха още много пачки стодоларови банкноти – общо почти половин милион долара — заедно с два пистолета „Глок 22“.
Мъжът местеше очи от парите на масата към чантата и обратно. Накрая вдигна телефонната слушалка и набра номер.
— Рей? Имаме спешен чартър. Да, веднага. Омаха. Не, само в едната посока. Аз ще ти бъда втори пилот. Връщай се веднага. – Той се заслуша в гласа от другата страна на линията за около минута. – Мамка му, кажи й да чака до утре!
По време на разговора Проктър отново се беше възползвал от възможността да провери полета на Диоген във „Флайт Ауеър“. За своя изненада и уплаха видя, че само минути преди това самолетът се беше отклонил от заявения си маршрут и в момента летеше по курс нула четири нула. Хвърли поглед на страничния прозорец с полетната информация и видя, че местоназначението му вече не е КОМА, a CYQX. Потърси значението на този код и откри, че става дума за Международното летище „Гендър“ в Нюфаундленд.
Значи Диоген не само се беше погрижил да наеме чартър от друго летище за бягството си от „Титърбъро“, а изглежда по време на полета е отправил искане до Федералната авиационна администрация за нов летателен план и е отклонил самолета от Омаха в „Гендър“. За да се подсигури срещу преследване.
Докато Проктър гледаше в лаптопа си, Боумън проведе няколко телефонни разговора.
— Добре – каза най-накрая и се зае да събира пачките. – Пилотът ми идва насам и в момента зареждаме машината. Ще депозирам план на полета в Службата за планиране на полети и информация за времето и можем веднага да…
— Има промяна в местоназначението – прекъсна го Проктър. – Вече не е Омаха, а „Гендър“ в Нюфаундленд.
— Нюфаундленд? – Боумън се смръщи. – Минутка, вече става дума за международен полет и…
— Няма значение. Разстоянието е по-малко и ще платя колкото е нужно. – Проктър извади още пет хиляди от чантата, размаха ги за миг, после ги прибра отново. – Направете каквото трябва и да се махаме от тук, мамка му!
Тази неочаквана ругатня, поднесена от Проктър с обичайния му равен тон, изглежда оказа нужното въздействие. Боумън издиша, после кимна бавно.
— Дайте ми минутка за нужната подготовка – каза той със странен тон, който звучеше едновременно весело и обезкуражено. – След десет минути ще сме прибрали колесниците.
5.
Полетният план от „Титърбъро“ до „Гендър“ покриваше хиляда и сто мили полет без прекъсване над нос Ан, Масачузетс, Нова Скотия и Нюфаундленд. Полетът се очакваше да продължи час и петдесет и една минути, включително времето за рулиране, излитане и намаляването на скоростта при спускане за кацане. Едва час и трийсет минути след началото на полета Проктър успя да говори с контролната кула на летище „Гендър“.