Скот помълча няколко мига и продължи:
— При цялото ми огромно уважение и дълбока симпатия към мистър Труит, той пропусна да спомене няколко важни обстоятелства, които са видни от събрания доказателствен материал, включително факта, че ножът, с който е извършено убийството, е част от комплект от осем кухненски ножа, подарени на Трей Ролинс преди повече от година, и че оттогава осемте ножа се намират непрекъснато в кухнята, като Ребека ги е ползвала редовно за най-различни цели.
Защитата припомня обстоятелството, че Ребека е била открита през онази нощ, обляна в кръвта на мистър Ролинс, защото е спяла до него в леглото им, и когато се е събудила, го е видяла убит. Как е могла да го убие и после да заспи в кръвта му? Какъв човек е способен на това?
Що се отнася до присъствието на Ребека на местопрестъплението, то тя е останала там и след като е позвънила на деветстотин и единайсет. Ребека Фени не е побягнала, не се е скрила, а лично е повикала полицията.
Защитата ще докаже също така, че Ребека Фени не е имала мотив да убие Трей Ролинс. Та те са живеели прекрасно: обикаляли са света, отсядали са в петзвездни хотели, Трей й е давал пари, за да си купува дрехи и бижута. Без Трей тя няма нищо — нито пари, нито дом, нито застраховка. Притежава единствено колата и бижутата си.
Защо й е трябвало да убива мъжа, който й е дал всичко? Нито й е трябвало, нито го е убила. Защитата ще докаже, че други са имали интерес от смъртта на Трей Ролинс, други са искали той да умре и някои от тези други са убивали и преди.
И така, дами и господа, не си мислете, че окръжният прокурор знае цялата истина и че делото е предрешено. Прокуратурата не може да реши изхода на делото. Нито пък аз. Това е ваша работа и вие сте длъжни да го направите. В края на този процес трябва да прецените дали обвинението е успяло да докаже извън всякакво основателно съмнение вината на Ребека Фени. Това е вашият законен дълг. Може би вие си задавате въпроса: ами ако не го е убила тя, то тогава кой го е убил? Кой е убиецът на Трей Ролинс? Ето на този въпрос ще се опитаме да отговорим.
42
Помощник-прокурорът стана и призова първия свидетел на обвинението с такъв апломб, сякаш беше на театрална сцена.
Ронда Дженсън, на видима възраст около петдесет и пет години, беше дежурната диспечерка на горещата линия, приела тревожното обаждане на Ребека. Тя потвърди автентичността на записа, който помощник-прокурорът пусна на съдебните заседатели. На Боби се падаше задачата да подлага на кръстосан разпит свидетелите на обвинението. Той стана и зададе на свидетелката един-единствен въпрос:
— Мисис Дженсън, кой позвъни на деветстотин и единайсет онази нощ?
— Ребека Фени.
След мисис Дженсън показания даде полицаят, пристигнал пръв на местопрестъплението. Патрулен полицай Арт Крандъл беше едва на трийсет и не бе помирисвал военна служба, но носеше униформата на Галвестънската полиция с такова самочувствие, сякаш бе председател на Съвета на началник-щабовете, призован да дава показания пред Конгреса.
— Полицай Крандъл — обърна се към него помощник-прокурорът, — вие ли реагирахте на сигнала, подаден в три и четирийсет и осем сутринта на пети юни, петък?
— Да, сър.
— Моля, кажете на съдебните заседатели какво направихте, когато пристигнахте на адреса.
— Спрях колата пред дома на Ролинс…
— Колко беше часът?
— Три и петдесет и седем.
— Видяхте ли други коли или хора пред къщата?
— Не, но полицай Гереро пристигна малко след мен. Покрай източната фасада на къщата слязохме на плажа.
— А защо не влязохте през предната врата?
— Диспечерната ни каза да минем отзад, където се влизало направо от плажа. По стълбите се качихме на терасата. Вратите бяха отворени. Аз извиках „Полиция!“ и после двамата влязохме в жилището.
— Полицай Крандъл, погледнете, ако обичате, лаптопа пред вас.
Помощник-прокурорът кимна на техника, който чукна няколко клавиша на лаптопа, поставен пред свидетеля. На големия екран зад свидетелското място се появи цветна снимка на фасадата на къщата.
— Полицай Крандъл, това ли е домът, в който влязохте онази нощ?
— Да, сър.
— Източната страна на къщата ли е на следващата снимка?