— Не.
— А знаехте ли, че мистър Ролинс дължи петнайсет милиона долара на мафията в Лас Вегас, изгубени на хазарт?
— Не.
— А давахте ли си сметка, че мистър Ролинс е поддържал сексуална връзка със седемнайсетгодишната дъщеря на друг професионален играч и че само седмица преди това въпросният играч е заплашвал да го убие, ако не остави дъщеря му, а той не се е съобразил с желанието му и е продължил да се вижда с нея?
— Не, не си давах сметка, но и да си давах, едва ли щеше да има някакво значение, защото върху ножа бяха открити единствено отпечатъците на подсъдимата.
— Но експертът от криминологичната лаборатория заяви при показанията си, че тези отпечатъци може да са отпреди година и че друго лице с латексови ръкавици е могло да хване ножа и да намушка жертвата, без да остави нови отпечатъци и без да премахне старите от дръжката! Тоест наличието на отпечатъците й върху дръжката на ножа далеч не означава, че тя единствена е била в състояние да извърши убийството!
— Тогава защо отпечатъците й са поставени по начин, сякаш ножът е държан с острието надолу, като за намушкване, а не за рязане?
— Защото тя може би…
— Може би, вероятно, едва ли не… Това са предположения и догадки. Докато мен ме интересува единствено фактът, че жертвата е била намушкана и че отпечатъците на подсъдимата са върху ножа, следователно тя го е направила.
— Значи цялостната логическа постройка на обвинението се гради върху факта, че отпечатъците на мисис Фени са открити върху оръжието на убийството в посока, при която острието е било насочено надолу, така ли е, детектив?
За момент Уилсън изглеждаше смутен, но не толкова, колкото чернокожият и двамата латиноси сред съдебните заседатели; те бяха чували за много случаи, когато полицията вменява вина без достатъчно разследване. Засега защитата се справяше доста прилично.
— Разбира се, че обвинението се гради върху отпечатъците й върху оръжието на убийството, защото тези отпечатъци са разположени по начин, който подсказва замах надолу, а също и защото подсъдимата беше обляна в кръвта на жертвата. Според мен това стига.
— Нека оставим на съдебните заседатели да преценят дали стига, или не, детектив Уилсън. И така, вие игнорирахте всички останали улики, които биха могли да ви насочат по различна следа относно убиеца на Трей Ролинс?
— Не съм разполагал с никакви други улики.
— Защото не сте ги потърсили.
— Защото тя е убийцата.
— Вие сериозно ли вярвате, че Ребека Фени е убила Трей Ролинс и после си е легнала да спи в кръвта му?
— Да.
— Нима? Защо според вас го е направила?
Детективът помисли и откровено каза:
— Не знам защо.
— А вярно ли е, че сте наели литературен агент?
— Ъъъ… д-да.
— За да ви намери издател за книгата, която смятате да напишете за делото ли?
— Да.
— Но желанието ви да изкарате пари от тази трагедия в никакъв случай не се е отразило на професионалната ви преценка или действия ви при разследването, така ли?
— Не.
— Вашият агент обясни ли ви кога е по-вероятно да подпишете договор за книга: ако мисис Фени бъде осъдена или ако бъде оправдана?
— Не е ставало дума.
— Значи вие искате съдебните заседатели да признаят мисис Фени за виновна само защото вие лично сте убеден във вината й?
— Да.
— А не защото имате амбицията да продавате книга и да изкарвате пари?
— Не.
— Е, добре. Щом казвате…
44
Юристите, които се занимават с углавни дела, обичат да казват: „Ако не можеш да си избираш свидетеля, който да ти разкаже фактите, поне можеш да си избереш вещото лице, което да ги разтълкува.“
Свидетелите излагат фактите по делото — онова, което лично са видели, чули или знаят. Те идентифицират извършителя, оръжието на убийството или автомобила, с който извършителят е избягал от местопрестъплението. Ако не е доволен от свидетеля си, прокурорът не може да го замени с друг. Свидетелят може да се окаже твърде млад или прекалено стар, късоглед, глупак или смахнат и да не се понрави на съдебните заседатели, но прокуратурата работи с това, с което разполага. И сега окръжният прокурор трябваше да разчита на наличните си свидетели — Ронда Дженсън, полицая Арт Крандъл и детектива Чък Уилсън, за да изложат фактите по делото.
Но за сметка на това той имаше голям избор на вещи лица. Защото вещото лице е човек, който изказва мнение, а не излага факти. И ако на прокуратурата не й хареса дадено вещо лице, може да го освободи и да призове друго, чието мнение да отговаря по-добре на целите й, да се приближава повече до прокурорската версия за случилото се. Свидетелят свидетелства за неща, които са предмет на точните науки: пръстови отпечатъци, ДНК, токсикологичен статус, непосредствена причина за настъпване на смъртта, начин на настъпването й. Криминологът, лабораторният техник, съдебният лекар са все свидетели на обвинението. Докато вещите лица дават показания за неща, които са предмет на хуманитарни дисциплини — главно психология и психиатрия. От тях се очаква да опишат душевното състояние на подсъдимия.