— Не съм сигурен.
— Повече от сто пъти или по-малко?
— Повече.
— И всеки път ви се плаща, нали?
— Да.
— Колко ще ви плати щатът Тексас за показанията, които ще дадете днес?
— Включително за прегледа на преписката по делото?
— Цялата сметка, която ще им представите.
— Десет хиляди долара.
Окръжният прокурор се изправи и каза:
— Обвинението призовава Роузи Гонзалес.
Роузи беше трийсет и две годишна неомъжена мексиканка със зелена карта. Говореше английски и посещаваше вечерни курсове за медицинска сестра. Откакто бе имигрирала преди две години, работеше като домашна помощница.
— Мис Гонзалес, вие ли чистехте къщата на Трей Ролинс? — попита окръжният прокурор.
— Да, аз.
— От колко време?
— От сутрин до обяд може би.
— Не, имам предвид откога работите за мистър Ролинс?
— Аха. Мисля… от една година.
— И колко често ходехте да чистите?
— Два пъти в седмица, в понеделник и четвъртък.
— А почистихте ли къщата на четвърти юни тази година, четвъртък?
— Да, почистих.
— В колко часа дойдохте на работа този ден?
— В осем може би.
— Сутринта?
— Да.
— И кога си тръгнахте?
— На обяд.
— Имаше ли други хора в къщата, докато вие бяхте там?
— Мистър Ролинс, но той излезе в девет. И мисис Фени, но тя излезе в десет.
— И видяхте ли ги повече до края на деня?
— Не, не видях ги повече.
— И какво правихте този ден?
— Прах дрехи, чистих с прахосмукачка, мих чинии, прозорци…
— Да поговорим за чиниите. Когато пристигнахте на работа, имаше ли чинии за миене?
— Да, в мивката и в миялната машина.
— А мръсни ножове имаше ли?
— Да.
Окръжният прокурор пристъпи към масата с веществените доказателства и взе ножа, с който бе извършено убийството.
— И този нож ли?
— Не, не този нож.
— А други ножове от същия комплект?
— Да, един.
— И какво направихте с него?
— Измих го.
— Как?
— С ръце.
— Използвахте ли гъба и сапун?
— Да, използвах.
— Изтъркахте ли острието?
— Да.
— А дръжката?
— Да.
— Винаги ли така миете ножовете, на ръка?
— Да, после ги слагам в миялната машина.
— Първо на ръка и после в миялната?
— Да, всички съдове и прибори мия така.
— Много сте старателна.
— Да.
— И така, след като приключихте с ножа, всичко по него, например остатъци от храна, отпечатъци от пръсти и така нататък, е било напълно измито, нали?
Скот стана от мястото си.
— Възразявам! Свидетелката няма нужната квалификация, за да се произнася за пръстови отпечатъци!
— Възражението се приема.
Но съдебните заседатели бяха схванали правилно думите на окръжния прокурор.
— Мис Гонзалес, след като миялната машина се изключи, какво направихте с чиниите и приборите в нея?
— Прибрах ги в шкафовете и чекмеджетата.
— Включително ножа?
— Да.
— Ножа в чекмеджето ли го поставихте, при останалите ножове от комплекта?
— Да, там.
Окръжният прокурор отново вдигна оръжието на убийството от масата.
— А този нож вътре ли беше?
— Да, беше вътре.
— Мис Гонзалес, когато си тръгнахте по обяд на четвърти юни, имаше ли останали мръсни чинии, чаши, прибори за хранене или кухненски ножове някъде из къщата?
— Не. Аз мия всичко.
Боби имаше само един въпрос към Роузи.
— Мис Гонзалес, някога да сте чували мистър Ролинс и мисис Фени да се карат, да си крещят?
— Не, никога не съм чувала такова нещо.
Последният свидетел на обвинението бе Тери Ролинс. Сестрата на Трей беше дребничка и кисела. Което си беше разбираемо — брат й бе станал жертва на брутално убийство. Тъй като свидетелстваше за обвинението, Скот имаше право да я отстрани от съдебната зала, докато дойде редът й да дава показания, но той държеше тя да чуе истината за брат си, за да отмени изискването за конфиденциалност между него и адвоката му. Скот трябваше да чуе какво още знае Мелвин Бърк за Трей Ролинс.
— Мис Ролинс — започна помощник-прокурорът, — двамата с Трей сте близнаци, нали?
— Да.
— А бяхте ли близки?
— Много. Всичко си споделяхме.
— И той ви се е обаждал често?
— Почти всеки ден.
— Липсва ли ви брат ви?
— Страшно много.
— Той е единственият ви брат и нямате сестри, нали?
— Точно така.
— Споменавал ли е някога Трей пред вас, че има намерение да се жени за Ребека Фени?