Скот продължи по коридора към мъжката тоалетна. Когато се облекчи и понечи да излезе, се озова лице в лице с горилата на Гейб. И едва тогава си даде сметка, че Луис не го е последвал в тоалетната.
— Мисля, че онзи ден на плажа бях достатъчно ясен. — Горилата сграбчи Скот за ревера. — Момчетата от Вегас не желаят Гейб да дава показания.
Някъде наблизо се чу шум от казанче.
Вратата на една от кабинките се отвори и масивният торс на Луис изпълни рамката. Той пристъпи към горилата на Гейб; беше поне с една глава по-висок. Горилата пусна ревера на Скот.
— Извинявам се, мистър Фени, ама имах спешна нужда. Бихте ли ни оставили насаме за момент?
Скот се усмихна дружелюбно на горилата, провря се покрай Луис и излезе. Докато крачеше към съдебната зала, Гейб го видя и се огледа за охраната си. Но вместо горилата от тоалетната излезе Луис. Скот го изчака да влязат заедно в залата.
— Луис, къде е онзи тип?
— Тръгна си, мистър Фени. През прозореца.
— Но ние сме на втория етаж!
— Точно така, мистър Фени.
— Мистър Петрочели, как бихте описали професията си? — започна Скот.
Гейб беше облечен с карирано спортно сако върху фланелена риза.
— Собственик съм на бар на Странд Авеню.
— Предлагате ли спортни залагания?
— Предлагам мартини и джин тоник.
— Познавахте ли Трей Ролинс?
— Да, познавах го.
— Знаехте ли за дълга на мистър Ролинс към казината в Лас Вегас?
— Знаех.
— А знаехте ли, че въпросният дълг е петнайсет милиона долара?
— Да, чувал съм да се споменава такава цифра.
— А чували ли сте също, че мистър Ролинс се е уговорил да загуби няколко голф турнира, за да могат кредиторите му да си прихванат дълга му от печалбите при залаганията?
— Да, и това съм го чувал.
— А чували ли сте…
Окръжният прокурор се надигна от мястото си.
— Възразявам, ваша светлост. Не съм дребнав, но всеки път, когато мистър Фени попита свидетеля дали е „чувал“ това или онова и свидетелят потвърди, че е „чувал“, на мен ми се струва, че показанията му се основават на слухове, което е неприемливо и недопустимо в съдебна зала.
— Ваша светлост — контрира Скот, — когато питам свидетеля дали „е чувал“ нещо, аз всъщност го питам дали знае въпросното нещо. Това е просто един по-учтив начин да се формулира въпросът, нали така, мистър Петрочели?
— Ъъъ, да, да! Точно така. По-учтиво е.
Съдийката се обърна към свидетеля.
— Мистър Петрочели, вие разполагате ли с лична информация по тези въпроси?
— Лична информация?
— Виждали ли сте лично документ, който да доказва дълговете на мистър Ролинс? Полица, запис на заповед, нещо такова?
Гейб се усмихна.
— В тази игра такива неща не вървят, госпожо съдия.
— А откъде тогава знаете за дълговете му?
— Знам, защото ми казаха.
— И сега ни казвате, че някой друг ви бил казал, че мистър Ролинс дължи пари?
— Да, точно това ви казвам.
— Ами това са си по дефиниция показания, основаващи се на слухове.
Лаптопът пред Боби звънна. Той прочете от екрана:
— Ваша светлост, допуска се изключение от правилото за показания, основани на слухове, когато първоначалният източник на информацията не е физически в състояние да присъства на делото. Член осемстотин и четири от Наказателнопроцесуалния кодекс.
Помощник-прокурорът скочи от стола си.
— Възразявам, ваша светлост! Мистър Херин се позовава при възраженията си на подсказване от мисис Дъглас. Това не е честно.
Съдийката се обърна към Боби.
— Вярно ли е, мистър Херин? Тя съобщения ли ви праща?
— Да, ваша светлост, вярно е.
Окръжният прокурор се обади от мястото си:
— Наистина ли има член от Кодекса, който допуска такова изключение?
— Отде да знам? — отвърна Боби. — Едва си взех изпита по процесуално право. Но според Карин се допуска изключение, когато източникът на първоначалната информация е възпрепятстван да даде показания поради смърт.
— Смърт ли? — попита съдийката. — Кой е умрял?
— Ако някой от Вегас сгафи да свидетелства — обясни Гейб Петрочели, — пиши го мъртъв.
Окръжният прокурор бе чул достатъчно.
— Няма значение, ваша светлост. Оттеглям възражението си. Щом професор Карин Дъглас твърди нещо, то е вярно. — Той се обърна към помощника си. — Седни си на мястото, Тед.
— Е, добре. Продължавайте, мистър Фени.
— Мистър Петрочели, чували ли сте, че мистър Ролинс действително е загубил два уговорени турнира от началото на годината?
— Да, чувал съм.
— А чували ли сте, че и при двата случая кредиторите са му дали дял от печалбата си, общо три милиона долара в брой?