— Да, и това съм го чувал.
— А чували ли сте, че мистър Ролинс е трябвало по уговорка да загуби още един турнир, но без да иска, е вкарал топката от невероятно дълго разстояние?
— И това го чух.
— И че този феноменален удар е струвал на кредиторите му милиони долари, от което те никак не са били доволни?
— Да, да, и това също.
— Мистър Петрочели, а да сте чували кой е убил Трей Ролинс?
— Ъъъ, не. Това не съм го чувал.
— Благодаря ви.
Окръжният прокурор нямаше въпроси към Гейб Петрочели.
— Защитата призовава Клайд Долтън.
Вратите на съдебната зала се отвориха и Гъската влезе. Беше облечен небрежно, с памучен панталон, поизмачкана риза и вратовръзка на ластик. Скот никога преди не го бе виждал без вечната му шапка. Посивялата му козя брада се нуждаеше от подстригване, побелялата му коса беше оредяла на темето и вързана на конска опашка. Външният му вид не подхождаше на мъж на средна възраст, който не се казва Уили Нелсън. Гъската положи клетва и седна на свидетелската скамейка.
Най-напред Скот го разпита за работата му като личен асистент на Трей и за обстоятелствата около уволнението му на едно мексиканско игрище по време на турнир, който накрая Трей бе спечелил.
— След което мистър Ролинс остана да ви дължи хонорар в размер на сто хиляди долара, така ли?
— Да, точно така.
— И плати ли ви той хонорара?
— Не, не ми го плати.
— Вие бяхте недоволен от това, нали?
— Ами да, недоволен бях.
— Какво беше мнението ви за Трей Ролинс?
— Мнението ми за него беше, че е скапан, нафукан педал. — Гъската погледна стреснато към съдия Морган. — Ако мога така да се изразя…
— Вие току-що се изразихте.
— Дали да не помоля последната забележка да бъде заличена от протокола?
— Твърде много телевизия гледате, мистър Долтън. Съдебните заседатели до един са над дванайсет години, нищо няма да им стане от една нецензурна дума.
— Мистър Долтън, вие ли убихте Трей?
— Не, не съм.
— Знаехте ли, че взема кокаин?
— Подозирах. Понякога ставаше раздразнителен.
— Знаехте ли, че играе хазарт?
— Да, това го знаех.
— А за дълговете му от хазарт имахте ли представа?
— Не.
— Когато Трей не е вкарал топката от много близко разстояние на два турнира, вие досетихте ли се, че загубата му е уговорена?
— Изглеждаше ми някак странно, Трей никога не би пропуснал дупка от такава дистанция.
— А не го ли попитахте защо?
— Кое „защо“?
— Защо е пропуснал такива близки дупки?
Гъската се изхили гърлено.
— Не, не съм го питал такова нещо. Ако попиташ един професионален играч как така не е преценил удар, който би му донесъл милион долара, моментално ще ти завре стика в… Е, да кажем, че въпросът няма да му хареса.
— Сега работите като асистент на Пийт Пъкет, нали?
— Аха.
— Къде живеете?
— В Остин.
— А Пийт къде живее?
— В едно ранчо край Остин.
— Били ли сте някога в ранчото му?
— Да. Покани ме на лов за елени.
— Значи Пийт може да си служи с пушка?
Гъската кимна.
— Уха! Доста добре при това.
— Когато бяхте заедно на лов, Пийт застреля ли елен?
— Аха. Бая големичък.
— Какво направи с елена, след като го застреля?
— Наряза го на парчета. Той винаги носи голям ловджийски нож със себе си, ей такова парче, мамата си… — Гъската погледна към съдийската маса. — Абе, бая голям. Като хвана оня ми ти елен, разпори го от шията до опашката, изкорми го, увеси го на едно дърво…
— Транжирал го е на място.
— Да. Това е думата, която и той употреби.
— Кървав спорт, а?
— Ууу, гнусна работа!
— Значи Пийт и с нож си служи добре.
— Дума да няма!
— Пийт Пъкет има ли дъщеря?
Гъската кимна.
— Били Джийн.
— На колко години е?
— На седемнайсет.
— Пийт знаеше ли, че дъщеря му има плътска връзка с Трей Ролинс?
— За плътска не мога да кажа, но знаеше, че я чука.
— Е, как се чувстваше, знаейки това?
— Зле.
— Казвал ли ви е нещо по въпроса?
— Казваше, че Трей е един долен копел… — Пореден гузен поглед към съдийската маса. — Че е перверзен тип.
— Тоест Пийт не беше доволен от връзката на дъщеря си с Трей.
— Хич даже.
— Къде бяхте вие на четвърти юни, четвъртък?
— В Орландо. Като асистент на Пийт на Открития шампионат.
— Двамата с Пийт заедно ли пътувахте за Орландо?