— Да.
— След което сте отпътували със самолет за Остин?
— Знаете, че не съм пътувал за там.
— Вярно. Отпътували сте за Хюстън.
— Точно така.
— Защо?
— За да убия Трей Ролинс.
Публиката зад гърба на Скот изригна. Съдия Морган заблъска с чука по масата, за да въдвори ред, след което изгледа зверски свидетеля. Съдебните заседатели се бяха навели напред до един. Скот запази спокойствие — стратегията им работеше. Пийт Пъкет беше на път да направи пълни самопризнания.
— Вие сте убили Трей Ролинс?
— Не.
— Но нали току-що казахте…
— Казах, че съм отишъл да го убия. Но не съм казал, че съм го убил.
В залата отекна колективен възглас на разочарование.
— Хубаво, да се върнем стъпка по стъпка на случилото се този ден. Отлетели сте за Хюстън и от аерогарата сте взели такси за къщата на Трей Ролинс в Галвестън, така ли?
— Да.
— С намерение да го убиете?
— Да.
— Защо тъкмо този ден?
— Защото дъщеря ми беше при него в къщата му.
— Откъде знаехте?
— Бях сложил на колата й джипиес за проследяване.
— Следили сте собствената си дъщеря?
— Почакай твоите момичета да се повлекат след разни негодници, и ти също ще започнеш да ги следиш.
— Значи знаехте, че Били Джийн ходи с Трей?
— Знаех, разбира се.
— Всъщност седмица преди това вие сте се нахвърлили върху Трей в съблекалнята на предишния турнир и сте заплашили да го убиете, ако не остави дъщеря ви на мира.
— Да. Брет Макбрайд седи отвън, питай го, той беше там.
— Но Трей не е оставил Били Джийн на мира, така ли?
— Не, не я остави.
— И вие решихте да го убиете?
— Да.
— И въпросния ден отивате в дома му и го заварвате с Били Джийн.
— Да — каза Пийт с глух глас.
— Как влязохте в къщата?
— По задното стълбище откъм плажа се качих на терасата. Вратата на спалнята беше отворена.
— И го сварихте да прави секс с дъщеря ви?
Пийт бе видимо разстроен.
— Бяха в гардеробната.
— И вие какво направихте?
— Отидох в кухнята.
— Да търсите нож?
— Да.
— Подпряхте ли се на кухненския плот?
— Не си спомням.
— Отпечатъци от дланите ви са открити върху плота.
— Значи съм се подпрял.
— Взехте ли нож?
— Не.
— Защо?
— Не можех да го направя.
— И после?
— После се върнах в спалнята, Трей и детето тъкмо излизаха от гардеробната. Аз го сграбчих и го запратих към стената.
— Трей какво каза?
— Нищо не можа да каже, защото го цапардосах с юмрук в устата.
— Щяхте ли да го убиете, ако Били Джийн не ви беше спряла?
— Може би.
— Във всеки случай сте имали намерение да го направите, така ли?
Очите на Пийт се насълзиха.
— Да, щях да го убия, дяволите да го вземат!
— Само защото е спал със седемнайсетгодишната ви дъщеря?
— Не!
— А защо тогава?
— Защото й даваше кокаин.
Скот не бе очаквал такъв отговор и за момент загуби ума и дума от изумление. В залата настана мъртва тишина. Съдебните заседатели мълчаха. Мълчеше съдийката, мълчеше обвинението, публиката по скамейките не издаваше звук.
— Нима? Мистър Пъкет, Трей… е давал на дъщеря ви… кокаин?
Пийт обърса очи с ръкава си. Няколко от съдебните заседатели също се просълзиха. Сега Пийт Пъкет не беше познатият грубиян и побойник, а един страдащ баща с разбито сърце.
— Що за човек трябва да си, за да направиш такова нещо? Що за изверг зарибява с кокаин седемнайсетгодишно дете? Всеки път, когато бяха заедно, той й е давал да смърка и сега тя не може да се откаже, иска още и още. Ти какво би направил, ако някой възрастен мъж даде кокаин на дъщерите ти?
Бих го убил, помисли си Скот.
— Моята Били Джийн… тя е добро момиче, опитвам се да я отгледам и да й дам прилично възпитание, но откакто почина майка й… не знам как да й обясня нещата от живота. Едно момиче на нейната възраст има нужда от майка, от жена, с която да си говорят за мъже, за момчета. Докато аз разбирам само от голф и лов. Откакто майка й си отиде, се лутам… и двамата се лутаме…
Пийт Пъкет зарови лице в едрите си шепи и захлипа. Съдийката обяви петнайсет минути почивка.
Следван неотлъчно от Луис, Скот отиде до тоалетната, където се озова лице в лице с Пийт Пъкет. Човекът очевидно бе влязъл, за да наплиска лицето си.
— Съжалявам, Пийт.
— Да го духаш, гнусно адвокатче! Кво ти пука за хората около теб! Гледаш само да отървеш жена си от затвора.
Пийт блъсна вратата и закрачи гневно по коридора.