Боби пристъпи в кабинета на Скот.
— Ъъъ… Скоти, тази сутрин по новините…
— Боби, няма да повярваш какво предложение ми направи Бъфорд!
— Какво?
— Иска да ме издигне за федерален съдия, да заема мястото му.
— Сериозно? Ами това е… това е направо страхотно, Скоти!
Боби бе престанал да мляска с дъвката. Скот веднага забеляза загрижеността по лицето на приятеля си. Боби се гласеше да става баща, а Скот можеше да напусне кантората. Тя и сега едва се крепеше на повърхността, а без водещия си адвокат щеше да загине.
— Боби, един федерален съдия има право да наеме на щат адвокати по свой избор, като теб и Карин. Също и Карлос за помощник-адвокат, а и за Луис… ъъъ, ще помисля за някакво местенце.
— Искаш да кажеш, че ще станем държавни служители?
— С пълни социални осигуровки. Все пак ще работиш за федералното правителство.
— Никога не съм бил на служба със социални осигуровки. То вярно, че аз никога не съм имал истинска работа.
— Е, сега ще имаш.
— Ако те одобрят.
— Има една малка пречка.
— Двамата сенатори републиканци? На твое място не бих бързал да се радвам на социалните си осигуровки. А какво ще стане с клиентите ни?
— Гражданските искове са федерални дела и се гледат от федерални съдии.
Скот зае мястото си зад бюрото, облегна се назад и вдигна крака на плота. Боби седна срещу него. И двамата мълчаха, замислени за професионалното си бъдеще. Погледът на Скот неусетно се зарея навън, към блесналите небостъргачи на Далас, които приличаха на цветен рекламен плакат в рамката на прозореца. За пореден път те намигваха подмамващо на Скот Фени. Но беше ли той готов да се върне в ъгловия кабинет на шейсет и втория етаж, или щеше да предпочете съдийския стол във федералния съд? Милион или 169 000 годишно? Управляващ съдружник във „Форд, Фени“ или съдия Фени?
— От теб ще стане добър съдия, Скоти.
— Благодаря ти, Боби. Та… какво искаше да ми кажеш?
— Ъъъ… аха!
Челюстите на Боби яростно замачкаха дъвката. Той изпусна шумно въздуха от дробовете си.
— В Галвестън е станало убийство и… тя е арестувана по обвинение, че го е…
— Коя тя?!
Боби отвори уста да отговори, но в този момент телефонът на Скот иззвъня. Той вдигна пръст, притисна слушалката до ухото си и каза:
— Скот Фени.
Чу тежка въздишка, или по-скоро хлип, и един познат глас, който не че чувал от двайсет и два месеца, каза:
— Скот… Ребека е. Имам нужда от теб!
5
Щяха да прекарат лятната си ваканция на остров Галвестън.
В понеделник сутринта Скот не мислеше за „Форд, Фени“, а още по-малко за съдийското място. Мислеше единствено за Ребека Фени. Бившата му съпруга се намираше в окръжния арест на Галвестън, обвинена в убийството на Трей Ролинс.
Скот пътуваше с джетата по междущатската магистрала 45, прекосявайки Източен Тексас. На седалката до него седеше Консуела и мълвеше молитви, като потракваше с броеницата си. Консуела изпитваше смъртен ужас от магистралите на Тексас. Отзад Бу и Шами гледаха „Хана Монтана“ на портативния плейър, а малката Мария спеше в бебешкото столче между двете. В огледалото Скот виждаше синята тойота приус на Боби и Карин, а зад нея — черния додж чарджър на Луис, в който пътуваше и Карлос.
— Божичко, мистър Фени, какво е това? — Шами сочеше през левия прозорец към двайсетметровата бяла статуя на мъж, която се извисяваше над магистралата като гигантски пътен полицай.
— Това е Сам Хюстън. Бащата на Тексас.
— А ти знаеш ли, мистър Фени, че Сам Хюстън и една банда бели са откраднали Тексас от мексиканците?
В пети клас освен за секса явно учеха и за Сам Хюстън.
— Чувал съм нещо такова.
— Нашата учителка каза, че сега мексиканците си връщат щата, като всичките се преселват тук.
— Какво е това? — попита на свой ред Бу.
Намираха се в Хънтсвил, град на сто и десет километра на север от Хюстън, който се славеше с две забележителности — статуята на Сам Хюстън и щатския затвор. В огледалото Скот видя как Бу се взираше с любопитство в печалните тухлени сгради, заобиколени от високи телени мрежи и охранявани от въоръжени пазачи в кули на всеки ъгъл. В такива сгради зад такива телени мрежи щатът Тексас държеше своите 155 000 затворници.