Когато съдебното заседание продължи, Пийт видимо бе успял да се овладее.
— И така, мистър Пъкет, въпросния ден сте отишли в дома на Трей с намерение да го убиете, нали?
— Да.
— Но не сте го убили?
— Не.
— Просто сте хванали Били Джийн за ръка и сте я извлекли от къщата, така ли?
— Да.
— Знаем, че Трей е убит чак след полунощ. Знаем също, че с дъщеря си сте наели апартамент в „Галвез“. Знаем, че сте били бесен от ярост и след полунощ сте излезли от хотела. В къщата на Трей ли се върнахте?
— Да.
— За да го убиете?
— Да.
— Но този път си сложихте ръкавици, нали?
— Не.
— Отново минахте по задното стълбище към терасата, нали?
— Не.
— Влязохте в спалнята и заварихте Трей и Ребека заспали, в безсъзнание от преливане.
— Не.
— След което отидохте в кухнята и този път взехте нож за месо.
— Не.
— Върнахте се в спалнята и се надвесихте над леглото.
— Не.
— Над Трей.
— Не!
— Вдигнахте ножа…
— Не!
— … и го забихте в гърдите му.
— Не, не!
Пийт отново заплака.
— Не?
— Не!
— А какво направихте тогава?
— Седях отвън в колата и се опитвах да събера кураж. Но не успях.
— Защо?
— Защото чувах гласа на Доти Лин, която ми казваше: „Не го прави, Пийт! Ще идеш в затвора. И кой ще се грижи тогава за Били Джийн?“
49
— Това беше неочакван обрат — каза Боби с пълна уста. Ядеше пържени скариди.
Останалите се бяха върнали за обяд във вилата, а Скот и Боби бяха седнали да хапнат в едно ресторантче на крайморската алея; Скот нямаше апетит и не беше докоснал храната си.
— Тъжно, нали? — продължи Боби. — Тази история с Били Джийн…
— На нея й трябва майка.
— Надявам се да се оправи.
— Ако Трей беше давал кокаин на Бу или Шами, аз също бих го убил.
— Аз щях да ти помагам.
След обедната почивка Ханк Ковалски пресрещна Скот на влизане в съдебната зала.
— Ханк, не съм изхвърлил аз оня тип през прозореца на тоалетната!
— Не съм си и помислял такова нещо. — Ханк погледна с крайчеца на окото си Луис, който седеше кротко сред публиката. — Освен това знам, че пострадалият е една от горилите, които те бяха пребили на плажа. Както се казва: добрият край оправя всичко.
После Ханк бръкна в джоба на сакото си и извади найлоновия плик с четирите миниатюрни шишенца от бърбън, които Скот бе прибрал в самолета.
— Отпечатъците съответстват на онези върху огледалото в дрешника на Трей.
— Не може да бъде!!!
— Значи знаеш чии са?
— По-добре не питай. — Мозъкът на Скот работеше трескаво. — Ханк, задръж шишенцата и стой тук. Ще те призова като свидетел.
Ханк вдигна рамене.
— Тук съм, никъде няма да ходя.
Той се обърна и се отдалечи, а Скот позвъни на Карин от мобилния си телефон. Тя кърмеше бебето, но му отговори.
— Карин, когато проверяваше съдийката, успя ли да откриеш къде е била в нощта на убийството на Трей?
— В Санта Фе, изнасяла е лекция по програма за правна просвета. Върнала се е чак в събота.
Съдия Шелби Морган не беше нито свидетел, нито заподозрян. Но по някакъв начин бе попаднала в гардеробната на Трей. Вероятно двамата бяха правили секс. Какво да предприема сега? — запита се Скот. Какво повелява моралният ми дълг? Той можеше да повдигне въпроса и да поиска прекратяване на делото поради конфликт на интереси. Ако направеше това, дали окръжният прокурор нямаше отново да привлече Ребека като обвиняема пред друг съд? Дали новият съдия щеше да й осигури справедлив съдебен процес? Или за нея беше по-добре всичко да приключи възможно най-бързо? Дали Скот можеше, въоръжен с новите разобличаващи факти, да й издейства оправдателна присъда? Дали можеше да ги извади в подходящ момент, като коз от ръкава си? Или подобен ход можеше да му докара дисциплинарно наказание, най-вероятно отнемане на адвокатските права? Как щеше да се пребори с гузната си съвест?
Скот се изправи и каза:
— Защитата призовава Ханк Ковалски.
Ханк положи клетва и отиде на свидетелското място.
— Мистър Ковалски, след като полицията предаде случая на окръжната прокуратура, вие ли отговаряхте за събирането на доказателствения материал?
— Да, сър. Аз се занимавах с това.
— Криминологът мистър Дийкс заяви в показанията си, че са открити три отделни комплекта от неидентифицирани отпечатъци в дома на Трей Ролинс: един в кухнята, един върху таблата на леглото в спалнята, където е бил открит трупът, и един върху голямото огледало в гардеробната към същата спалня, така ли е?