Съдия Морган удари с чукчето и в залата настана тишина. Помощник-прокурорът се надигна важно от мястото си, за да разпита подсъдимата. Това беше неговият момент на слава и той смяташе да блесне в цялото си величие пред телевизионните камери. При разпита си от защитата Ребека бе запазила самообладание, защото със Скот бяха репетирали десетки пъти въпросите и отговорите. Но никой не можеше да я подготви достатъчно за кръстосания разпит от страна на един подъл, коварен мазник като помощник-прокурора на Галвестън. Ако Ребека Фени беше уплашена, то нейният адвокат бе изпаднал в паника.
— Мисис Фени, да поговорим за бижутата, които ви е подарил Трей Ролинс.
Помощник-прокурорът погледна към Скот и му намигна. И тогава Скот разбра: изобщо не ставаше дума за сексзаписите. Обвинението се готвеше да докаже, че Ребека е излъгала в досегашните си показания и че е платила на Бенито в брой, следователно трите милиона, платени на Трей от мафията, бяха у нея.
— Мисис Фени, по време на връзката ви с мистър Ролинс той беше ли ви подарил бижута и автомобил корвет?
— Да.
— И ви е давал пари, с които да си купувате още бижута?
— И дрехи.
— А въпросният корвет беше ли в гаража на къщата, в която живеехте на семейни начала с мистър Ролинс, в нощта на смъртта му?
— Да.
— И бижутата ли бяха в къщата същата нощ?
— Да.
— След смъртта на мистър Ролинс неговият адвокат ви е предал корвета, нали така?
— Да.
— Както и всичките бижута, които сте получили като подарък от мистър Ролинс, както и онези, които сте си купили с парите, дадени ви от него?
— Да.
— Кога беше това?
— Кое?
— Кога ви предаде адвокатът на мистър Ролинс всички тези неща?
— Ами аз…
— Дванайсети юни, петък, звучи ли ви правдоподобно като дата, на която ви е бил върнат корветът?
— Да, мисля, че тогава беше.
— А петнайсети юни, понеделник, за бижутата? Които ви бяха предадени на ръка тук, в тази зала, преди връчване на обвинителния акт?
— Да, така беше.
— Аха. Оттогава продавали ли сте някои от бижутата си?
— Не.
— А да сте продали корвета?
— Не съм.
— Но когато казахте, че нямате никакви пари, имахте ли предвид наистина никакви? Нито цент?
— Да.
— Нямате никакви пари в банковата си сметка, в кутия от обувки, под дюшека, заровени в пясъка, никъде?
— Не.
Скот усети, че му прилошава. Имаше усещането, че наблюдава безпомощно как товарен влак се приближава към малка кола, спряла върху прелеза, и не може с нищо да предотврати катастрофата.
— Мисис Фени, знаехте ли за връзките на Трей с други жени?
— Не, не знаех.
— Знаехте ли, че смята да ви остави заради Били Джийн Пъкет?
— Не. Същата вечер той ми предложи брак.
В гласа й прозвуча сподавен гняв.
— Къде бяхте в деня преди убийството?
— В Хюстън. Пазарувах в „Галерия“.
— По кое време?
— Тръгнах от къщи в десет и се върнах към шест.
— Били сте в Хюстън през целия ден?
— Да.
— След което двамата с мистър Ролинс сте отишли да вечеряте в „Гайдо“?
— Да.
— В колко часа?
— В седем.
— А в колко се върнахте у дома?
— В десет.
— И кога си легнахте?
— В единайсет.
— А в четири без петнайсет сте се събудили и сте видели мистър Ролинс мъртъв?
— Да.
— Но не сте чули нищо?
— Не.
— Мисис Фени, знаеше ли още някой, че Трей ви е направил предложение?
— Рикардо, келнерът от ресторанта.
— Защото вие сте му казали, нали?
— Да.
— А Трей дали се е похвалил на някого?
— Не ми е известно.
— Тоест само вие твърдите, че ви е предложил брак?
— Защо ми е да ви лъжа?
— Може би защото вие сте го убили.
— Но не съм.
Помощник-прокурорът вдигна от масата оръжието на убийството.
— А защо тогава отпечатъците ви са върху дръжката на ножа?
— Това е кухненски нож. Сигурно съм го ползвала за нещо.
— Кога?
— Някога. Откъде да знам? Може да е било преди година, както каза човекът от лабораторията.
— Мистър Хейнс каза, че отпечатъците ви върху дръжката на ножа може да са отпреди година, така ли?
— Да.
— Само че в подобна версия има два проблема.
— Какви проблеми?
— Първо, след като сте ползвали ножа, за да нарежете нещо, например пържоли, какво сте направили с него?
— Не ви разбирам.
— След като нарязвате пържолите, ножа обратно в чекмеджето ли го слагате?