— Не, поставям го в миялната машина.
— За да го измие Роузи, нали?
— Да.
— Следователно отпечатъците ви отпреди година едва пи са още върху дръжката, нали? Те са отдавна измити.
— Н-не… не знам.
— Няма значение, съдебните заседатели знаят. И второ, мистър Хейнс не е знаел, че същия ден мис Гонзалес е мила съдовете, нали?
— Нямам представа.
— Мисис Фени, вие чухте показанията на Роузи Гонзалес, нали?
— Да.
— Чухте я да казва, че когато си е тръгвала от вас по обяд на четвърти юни, всички ножове от комплекта са били измити и сложени в чекмеджето за прибори. Или не?
— Чух я.
— Което означава, че отпечатъците ви върху дръжката на ножа не са били отпреди година или месец, или седмица, а от същия ден. Това е ножът, с който е убит Трей Ролинс, нали?
— Не знам.
— И това е станало по някое време, след като Роузи Гонзалес си е тръгнала от вас и преди ножът да бъде изваден от трупа на Трей Ролинс или греша?
— Не знам.
— Но вас ви е нямало цял ден, нали?
— Да.
— И сте се прибрали вкъщи едва в шест?
— Да.
— Следователно отпечатъците ви са се озовали върху дръжката на ножа между шест вечерта и три и петдесет и седем сутринта, когато полицаите Крандъл и Гереро са влезли в къщата и са намерили ножа, забит в гърдите на мистър Ролинс, така ли е?
— Не знам… предполагам…
— Предполагате?! Мисис Фени, ползвали ли сте ножа въпросната вечер?
— Ами… може би… сигурно съм го ползвала.
— И за какво го ползвахте?
— Не помня. Кълна се!
— Не ми се кълнете, мисис Фени. Просто ми кажете истината.
— Опитвам се.
— Да кажеш истината не би трябвало да е толкова трудно.
Скот скочи.
— Възразявам! Психически тормоз върху свидетелката.
Съдия Морган изгледа втренчено Скот. Вероятно вече си даваше сметка, че той всъщност бе спасил кариерата й на магистрат. Шелби Морган си пое дълбоко дъх и се произнесе по възражението му:
— Приема се.
— Мисис Фени, вие сте се прибрали вкъщи в шест привечер. В седем двамата с мистър Ролинс сте отишли на вечеря, нали?
— Да.
— Следователно не сте ползвали ножа, за да режете пържоли същата вечер, нали?
— Не.
— А ползвали ли сте го за каквито и да било други цели между шест и седем часа същата вечер?
— Не. Мисля, че не.
— Е, добре. Двамата с мистър Ролинс се върнахте от „Гайдо“ към десет, така ли?
— Да.
— И си легнахте към единайсет?
— Да.
— Ползвали ли сте за нещо този нож между десет и единайсет вечерта на четвърти юни?
— Не си спомням.
— Не си спомняте?
— Не.
— Не си спомняте дали сте ползвали ножа, за да нарежете нещо тази вечер?
— Не.
— Ние обаче знаем, че не сте го ползвали за рязане, мисис Фени, защото отпечатъците ви върху дръжката не са в посока, показваща, че сте рязали нещо с него, така ли е?
— Не знам.
Помощник-прокурорът стисна ножа с острието надолу сякаш за да намушка някого и пристъпи към свидетелското място.
— Кого намушкахте с този нож, мисис Фени?
— Никого!
Тя заплака.
— Вие сте използвали този нож, за да намушкате Трей Ролинс, нали така?
— Не!
— Вие сте убили Трей Ролинс!
— Не съм!
Тя се обърна към съдебните заседатели, които седяха на по-малко от три метра срещу нея.
— Той ми даде всичко… а сега нямам нищо! Защо да го убивам?! Аз го обичах!
— Не се съмнявам.
Помощник-прокурорът изгледа съдебните заседатели с ехидно повдигната вежда — крайно неетична постъпка на обвинител в съдебна зала, но твърде ефикасна. После пристъпи към масата с веществените доказателства и върна ножа на мястото му. Когато заговори отново, гласът му беше равен и тих:
— Мисис Фени, във вечерта на убийството сте били пияна, нали?
Тя обърса с длан сълзите от лицето си.
— Да.
— И сте били надрусана с кокаин, нали?
— Да.
— Следователно едва ли си спомняте много от въпросната вечер.
— Не, не си спомням. Но знам, че не съм го убила аз.
— Заедно с Трей ли вземахте кокаин?
— Да.
— А сама?
— Да.
— Познавате ли Бенито Естрада?
— Да.
— Купували сте кокаин от него?
— Да.
— Кога?
— Не си спомням.
— Да кажем, на тринайсети юни, събота?
— Не знам.
— Разполагаме с видеозапис, на който се вижда как на посочената дата влизате в кантората на Бенито Естрада на Маркет Стрийт. Тогава купихте ли кокаин от него?
— Да.
— И така, мисис Фени, вие заявихте в показанията си, че не разполагате с никакви авоари, ако не смятаме червения корвет и малко бижута, така ли е?