Влакът се носеше неумолимо към колата на прелеза.
— Да.
— Корвета ли разменихте с Бенито срещу кокаин?
— Не.
Влакът приближаваше все повече.
— Може би бижутата?
— Не.
— Нямало е и как да го направите, защото ги получихте от адвоката на мистър Ролинс едва на петнайсети юни, понеделник, така ли е?
— Да.
— Освен това вече казахте в показанията си, че нямате нито цент, така ли е?
— Да.
— Следователно не сте платили на Бенито в брой?
— Не.
— Ами тогава, мисис Фени, по какъв начин заплатихте кокаина на Бенито?
Ребека сведе поглед. Няколко секунди тя мълча и гледа в пода, сякаш се надяваше, че през това време помощник-прокурорът ще се разтвори от само себе си в пространството.
— Мисис Фени, вярно ли е, че разполагате с три милиона долара в брой, платени от мафията на Трей Ролинс, защото е загубил два уговорени турнира?
— Не.
— И че с част от тези пари сте си купували кокаин от Бенито Естрада?
— Не е вярно.
— Ами тогава, мисис Фени, бихте ли казали на съдебните заседатели по какъв начин си плащахте кокаина на Бенито Естрада? Какво му давахте в замяна?
Влакът връхлетя колата и я размаза… но не по начина, който бяха очаквали Скот, помощник-прокурорът или който и да било от присъстващите в залата.
Ребека Фени вдигна глава и каза:
— Секс. Плащах му със секс.
51
В момент Скот разбра, че Ребека не може никога повече да бъде негова съпруга, нито майка на Бу. Той не я искаше повече.
Тя го беше лъгала, беше вземала кокаин, и то докато живееше под покрива му това лято. Дали след всичките й лъжи нямаше накрая да се окаже, че е убила Трей? Дали и за това не го бе подвела? Плащах му със секс. Всички съмнения в подкрепа на невинността й, които с толкова усилия бяха успели да посеят в съзнанието на съдебните заседатели, бяха отнесени в океана само от тези няколко думи. Като къщите на брега от урагана Айк. С тях на практика Ребека си бе подписала присъдата. Освен ако не се случеше чудо, освен ако Скот не успееше да обясни защо отпечатъците й са върху дръжката на ножа, и то разположени по този начин.
— Скот!
— Да, миличка?
— Ти ме излъга, нали?
— За кое?
— Че мама не е вземала дрога.
— Ти си гледала делото по телевизията!
— Трябваше да го гледам.
— Да. Излъгах те.
— Защо?
— Защото не мислех, че е редно да знаеш подобни неща за майка си.
— И на мен ми се иска да не ги знаех. Тези, както и много други работи.
— Също и на мен.
— Аз вече реших.
— Какво?
— Не искам тя да се връща при нас.
През юли слънцето в Тексас залязва чак след девет. Скот и компанията му бяха вечеряли в града. Бу искаше да поговорят насаме и Скот я изведе на разходка по дигата, докато останалите се прибраха вкъщи. Само верният Луис тръгна след тях.
— Това, което каза мама днес в съда… не беше никак добре, нали?
— Не. Не беше добре.
— Мислиш ли, че съдебните заседатели ще я пратят в затвора?
— Да, мисля.
— Ще се тревожа за нея.
— Бу, ти си само на единайсет. Трябва да престанеш да се тревожиш за всички и всичко: за майка си, за моето здраве…
— За теб винаги ще се тревожа, Скот.
Повървяха още малко. Тишината на крайморската алея контрастираше странно с бурите, които бушуваха в съзнанието на Скот.
— Реших и още нещо — каза Бу.
— И какво е то?
— Не искам кабелна телевизия.
Разхождаха се мълчаливо още известно време, докато стигнаха до една сергия, на която възрастен мексиканец продаваше дини, пъпеши, ябълки и портокали. Старецът ги изгледа дружелюбно и похвали на висок глас стоката си:
— Ледени дини, пресни, току-що откъснати!
Скот посочи една диня върху тавата с лед.
— Претегли ми половината.
Старецът се наведе над паянтовия тезгях и вдигна динята от леда. Постави я върху восъчната хартия, обърна се и измъкна отнякъде огромен нож. Хвана го за дръжката с острието надолу и със замах го заби в зрялата диня, която се разцепи по цялата си дължина. Старецът извади ножа, завъртя динята от другата страна и повтори движението, докато я сряза на две равни парчета, с тънка зелена кора и сочно червено месо… също като динята, която бяха видели в хладилника на Трей, докато правеха оглед на местопрестъплението.
52
Съдийката бе решила да приключи делото до събота — от понеделник телевизионните екипи щяха да са в Чикаго за друго събитие, а тя искаше произнасянето на присъдата да се предава на живо, пред национална аудитория. Така че точно в девет следващата сутрин, на шестия ден от процеса, Скот стана от мястото си и призова поредния свидетел: