— Раул Родригес!
Помощник-прокурорът се изправи от стола си.
— Възразявам! Свидетелят не е в списъка.
Но още преди съдия Морган да се бе намесила, Рекс Труит се обади от мястото си:
— Обвинението оттегля възражението си.
Скот се обърна към свидетеля си.
— Мистър Родригес, познаваме ли се с вас?
— Не. Но аз съм ви виждал. Вчера.
— Къде?
— На сергията ми за плодове до дигата.
— Какво правех при вас?
— Купихте си половин диня.
— Е, мистър Родригес, аз се казвам Скот Фени и бих желал да си купя от вас още едно парче диня.
Раул Родригес се усмихна.
— Като приключим тук, ще ви чакам на сергията.
— Но аз искам дигата още сега.
— Нямам тук диня.
— Аз имам.
Вратите на залата се отвориха и на прага се появи Карлос с количка, върху която се мъдреше едра диня. Той прибута количката до свидетелското място.
— Мистър Родригес, бихте ли слезли, за да ми отрежете едно парче?
— Нямам нож.
— Аз ще ви дам.
Ножът, който Скот извади отнякъде, беше абсолютно идентичен с оръжието на убийството — обстоятелство, което не убягна от вниманието на съдебните заседатели. Раул Родригес слезе от подиума и се надвеси над количката. Взе ножа, стисна го за дръжката с острието надолу и го заби в динята. Разцепи я на две, после отряза едно парче и го подаде на Скот.
— Благодаря ви, мистър Родригес.
Окръжният прокурор нямаше въпроси.
Скот призова Ребека на свидетелското място и пусна видеоклипа, който Боби бе заснел по време на огледа в къщата на Трей. Когато на екрана се появи динята в хладилника, той спря кадъра.
— Мисис Фени, тази диня беше в хладилника ви, когато Трей Ролинс бе открит мъртъв, така ли е?
— Да.
— Кога я купихте?
— Не съм аз. Сигурно Трей я е купил. Беше в хладилника, когато се върнах от Хюстън.
— Вие ли срязахте тази диня?
— Да, аз.
— Кога?
— След като се върнахме от „Гайдо“.
— И как я срязахте?
— Както показа мистър Родригес.
— Защо?
— Защото така се реже голяма диня. Всички в Тексас го знаят.
Знаеха го и съдебните заседатели, които закимаха одобрително. Боби сръга Скот и посочи екрана на лаптопа си. Карин току-що им бе пратила съобщение от една дума: „Браво!“
— Вие сте ползвали ножа същата вечер, за да нарежете динята, която бе намерена в хладилника ви?
— Да.
— И го забихте в нея, както показа мистър Родригес?
— Да.
— Което обяснява защо отпечатъците ви са открити по съответния начин върху дръжката.
— Да.
— Мисис Фени, обвиняват ви в убийство, защото сте нарязали една диня?!
— Така излиза.
— А какво направихте с ножа след това?
— Оставих го в мивката.
— Където може да го е намерил убиецът?
— Да.
— Нямам повече въпроси.
Помощник-прокурорът стана от стола си.
— Мисис Фени, използвали ли сте оръжието на убийството, за да режете диня през нощта?
— Да.
— Но това едва ли би ви попречило да го използвате повторно същата нощ, за да убиете Трей Ролинс, нали така?
— Само че не съм.
— Защо не си спомнихте отначало да сте рязали диня с въпросния нож в нощта на убийството?
— Защото бях замаяна от алкохола и кокаина.
Защитата каза, че няма повече въпроси към свидетелите, и съдия Морган обяви трийсетминутна почивка. Боби се наведе над Скот и му прошепна:
— Печелим делото!
— Не и преди съдът да се е произнесъл.
— Хайде, хайде, Скоти! Няма начин да не стигнат до решение след всичко това.
Но съдебните заседатели не бяха стигнали до решение.
Когато съдът възобнови заседанието след почивката, помощник-прокурорът се приближи до масата на защитата с десетина листа в ръка.
— Ти току-що изпрати жена си в затвора — заяви с усмивка той.
— Какви са тези листове?
— Отговорът от „Фейсбук“ на призовката ти. Кореспонденция между Трей Ролинс и Били Джийн Пъкет, достатъчен мотив за жена ти да убие Трей. Много ти благодаря. Ние едва ли бихме се сетили да изпратим призовка на „Фейсбук“ за тези разпечатки.
По лицето на окръжния прокурор бе изписано съжаление към Скот. Рекс остави на помощника си да призове Били Джийн за повторен разпит. Тя с готовност потвърди автентичността на разпечатките.
— Вие сте общували с Трей чрез страницата си във „Фейсбук“?