— Затвор — отвърна Скот.
В огледалото за обратно виждане Скот проследи как Бу изви глава назад и остана загледана в очертанията на затвора, докато се загубиха в далечината. После се обърна напред. Лицето й беше пребледняло. Скот се досети, че мисли за майка си. Убийството бе отразено в новинарските емисии на телевизиите в петък и събота вечер и по всяка вероятност оттогава се превърташе из всички кабелни мрежи; добре поне, че семейство Фени нямаха кабелна телевизия. Той беше казал на Бу за майка й, но поне бе успял да я предпази от най-страшното.
— Мама в такова място ли е?
— Не — отвърна той. — Това е затвор, а тя е в ареста.
— Каква е разликата?
— Разликата е, че от ареста все още мога да я отърва.
Ребека го бе напуснала заради друг, по-млад мъж, който й бе предложил онова, което той не бе успял да й даде. Скот Фени я бе разочаровал. Сега, две години по-късно, тя се нуждаеше от нещо, което само Скот Фени бе в състояние да й предложи: правна защита срещу обвинение в убийство. И този път той нямаше да я разочарова.
— Не съм го убила аз — уверяваше го тя по телефона. — Кълна ти се, че съм невинна!
Ребека Фени не беше убийца. Не беше вече негова съпруга, но си оставаше майка на детето му.
Беше му казала още, че няма пари да си наеме адвокат. Ако Скот не й се притечеше на помощ, съдът щеше да й назначи служебен защитник. Което означаваше само едно: Ребека Фени скоро щеше да стане затворник № 155 001 в Тексас. Щеше да прекара остатъка от живота си в тези мрачни, неугледни сгради зад тези високи телени мрежи. Бу щеше да й ходи на свиждане в затвора.
Не, Атикъс Скот Фени щеше да защитава майката на детето си.
6
Галвестън е остров, образуван от наносна пясъчна ивица с дължина петдесет и ширина едва пет километра, разположен на три километра от крайбрежието на Тексас и на осемдесет километра южно от Хюстън. Едноименният град се намира в източния край на острова, защитен срещу приливните вълни на океана от петметрова бетонна дига, построена след голямото наводнение от 1900 г. Западно от дигата целият остров е оставен на милостта на вълните. Логично, тъкмо натам се насочиха строителните предприемачи, фрашкани с пари от големия бум на кредити в началото на двайсет и първи век, за да строят своите хотели, многоетажни жилищни сгради и луксозни вили. Всички те са издигнати върху триметрови бетонни колони, които обаче не бяха достатъчно високи, за да устоят на ураган, вдигащ петметрови вълни. На 13 септември 2008 г. ураганът Айк помете западния край на остров Галвестън. От цели квартали — каре след каре, улица след улица — останаха само подпорните колони, сякаш Господ бе изпуснал огромна кибритена кутия на земята и клечките се бяха забили в пясъка. И сега няколко оцелели като по чудо самотни вили наблюдаваха унило опустошения плаж.
Преди близо пет века, през 1528 г., испанският мореплавател Кабеса де Вака претърпял корабокрушение край бреговете на Галвестън и скоро нарекъл новия си дом Островът на нещастието. И днес Галвестън оправдаваше името си.
Скот бе наел една от тези оцелели вили за 2000 долара месечно — половината от наема за подобен имот преди урагана Айк. Тя се намираше на Сан Луис Пас Роуд, доста след хотелите, високите жилищни сгради и рибарските кейове, и беше на два етажа, с шест спални и четири бани, също построена върху подпорни колони направо на пясъчния плаж. Той паркира джетата в сянката й. Минаваше три часът.
— Вижте, вижте, плаж! — викна Бу.
За разлика от плажовете на Флорида Галвестън Бийч не беше бял пясък и синьо море, кръстосвано от яхти. Тук пясъкът беше тъмен, а водата кафява и вместо яхти се виждаха огромни петролни танкери и кораби за насипни товари на път за пристанището на Хюстън. Но все пак беше плаж — нещо непознато в Далас.
Момичетата нетърпеливо изскочиха от колата и се затичаха към пясъка.
Боби паркира приуса зад джетата. Още от девети клас той беше свикнал да се движи след Скот, да го следва като момченце, подтичващо след по-големия си брат. Дори по време на единайсетгодишната им раздяла, когато Скот го бе изоставил заради „Форд, Стивънс“, Боби го беше следил неотлъчно по бизнес страниците и светските хроники на вестниците. А сега го бе последвал безропотно до Галвестън, за да му помогне да защити бившата си съпруга. Отначало се бе опитал да го разубеди, но Скот беше непоколебим: Ребека имаше нужда от него. След като бе твърдо решил да тръгне за Галвестън, приятелят му нямаше да го остави сам. Боби Херин беше лоялен до крайност.