Закрил очите си с длан срещу слънцето, Скот наблюдаваше двете момичета на плажа. Той се обърна назад, когато чу гласа на Боби, който слизаше от приуса.
— Под пет на сто харчи, Скоти, при скорост сто и десет.
Приусът беше хибрид и Боби не можеше да му се нарадва. Той помогна на Карин да слезе; коремът й изглеждаше огромен. Карин беше като майка на двете момичета. Те — а и самият Скот — разчитаха на грижите й, макар че след някакви си два месеца щеше да си има свое дете.
Чу се грохотът на мощен бензинов двигател и скоро спирачките на черния додж изскърцаха, а стъклата се плъзнаха надолу. Отвътре тътнеше силна музика, Луис припяваше като ученичка на рок концерт, а Карлос барабанеше с два молива по таблото на колата. Боби поклати глава.
— Пет часа в кола без климатик… Слънчасали са, горките.
Скот отново погледна към момичетата, които вече бяха нагазили във водата. Той сви длани на фуния и извика:
— Стойте така, за да ви виждам!
Концертът внезапно престана. Луис слезе от доджа и закрачи към плажа с книга в ръка.
— Аз ще ги пазя! — подвикна той.
До вилата имаше баскетболно игрище с бетонна настилка — вероятно квартално, още от времето, когато наоколо бе имало квартал. Под самата вила беше гаражът, отворен от всички страни. Скот преброи до четвъртата подпорна колона, протегна ръка нагоре и намери ключа, оставен от брокерката. Изкачиха се по стълбите до широката тераса с изглед към морето, на която имаше маса, столове и плажен чадър. Цифровият термометър, монтиран върху касата на плъзгащата се врата, показваше 32 градуса, но морският бриз разхлаждаше приятно. Скот отключи и всички влязоха в обширно помещение с кухненски бокс в единия край и мека мебел с голям телевизор в другия. На същия етаж имаше и две спални с отделни бани, а на горния — още четири спални и две бани. Карин и Консуела се насочиха право към кухнята, Карлос към хладилника, а Боби — към телевизора. Той вдигна дистанционното и започна да прещраква каналите.
— Си Ен Ен, Си Ем Ти, Ти Ен Ти, Ем Ти Ви… абе тук сигурно имаме поне сто канала!
Желанието на момичетата се бе сбъднало, поне за това лято.
— Ние с Консуела отиваме на пазар — каза Карин.
Боби не откъсваше очи от телевизора.
— … Си Ен Би Си, „Холмарк“, Картун Чанъл, „Хистори“, „Анимал Планет“… Ей, да не забравите да вземете бира!
— Силна бира, като за мъже! — добави Карлос.
Карин се изсмя.
— Като за мъже, а? Това дали го пише на етикета? Ако искаш бира за мъже, да беше дошъл с нас! Поне да караш колата…
— Добре де, добре. Мистър Херин, дали имаме и „Телемундо“?
— Не съм стигнал още дотам, Карлос. Имаме обаче „Браво“, „Дисни“, „Шопинг“… аха, и „Телемундо“ има!
— А, супер! Няма да изпусна „Доня Барбара“.
— Карлос, ти с бира ли се наливаш, докато гледаш сапунки?
— Не. Само като гледам бейзбол.
Скот имаше усещането, че е попаднал в риалити шоу. „Сървайвър“ на остров Галвестън. Адвокат защитава бившата си съпруга, обвинена в убийството на вицешампиона по голф, заради когото го е напуснала. Е, такова нещо в Холивуд никога не можеха да измислят! Случаят беше такъв, че със сигурност щеше да стигне до таблоидите и клюкарските канали. Скот Фени можеше да стане и обект на шегите на Летърман: „Десетте най-важни причини един адвокат да защитава бившата си съпруга“, както и основна тема за разговори в адвокатската гилдия! Но ако откажеше да я защитава, Ребека Фени със сигурност щеше да се озове в затворническа килия. И тогава той щеше да обвинява себе си, а един ден и Бу щеше да го обвини. Скот не можеше да допусне това.
— Охооо! — викна Боби. — Имаме всички спортни канали: Еф Си Ен, „Голф“…
Скот стоеше изправен до отворената стъклена врата на терасата и наблюдаваше една самотна чайка, която се бореше с вятъра, когато изведнъж усети, че стаята зад гърба му е странно притихнала. Обърна се. Всички стояха замръзнали по местата си, вторачили погледи в телевизора. В кадър беше Трей Ролинс, гол до кръста и запотен. Той вдигна чаша шоколадово мляко и изрече с провлачен тексаски акцент: „Играчите на голф също са спортисти, нищо, че по цял ден се возят на електрическа количка. След мача и на тях им трябва силна подкрепителна напитка, а каква по-добра от едно натурално мляко с шоколад, като онова, с което мама ни посрещаше след училище!“ Той пресуши чашата на един дъх и разтегна изцапаните си в кафяво устни в широка усмивка: „Имате ли шоколадово мляко? Ако не, купете си!“