На екрана се появи снимка на Трей и Ребека от по-добри времена. Репортерката взе думата: „Ребека Фени от доста време бе интимна приятелка на Трей Ролинс и го придружаваше на многобройните му турнири. Сега е обвинена в убийството му. Наложена й е мярка за неотклонение задържане под стража до официалното връчване на обвинението и даване ход на делото. Тя отрича да е убила Трей. Както научаваме, ще я защитава бившият й съпруг, адвокат в Далас. Очаква се той да пристигне в града днес и се надявам да мога да му задам няколко въпроса. Хал?“
Хал попита от студиото: „Бившият съпруг я защитава, така ли? По обвинение в убийство на мъжа, с когото е избягала от него? Че той има ли право? Нямаме ли тук конфликт на интереси? — Хал поклати глава. — Е, това поне доказва, че е по-добър християнин от мен.“
На което репортерката отговори: „Не, Хал. Доказва само, че е по-добър адвокат от теб. За пари един адвокат е готов да представлява всекиго, дори съпругата си, обвинена в убийството на мъжа, с когото е избягала от него.“
Скот въздъхна.
— Бившата си съпруга — каза тихо той.
7
Следственият арест на Галвестън се намира на ъгъла на 57-а улица и Бродуей, главния булевард на острова. Сградата в прасковен цвят с капацитет 1171 задържани е заобиколена от палмови дръвчета и прилича по-скоро на луксозен старчески дом. Може би някои от обитателите й я възприемаха точно така.
Когато Скот слезе от колата на паркинга, Рене Рамирес и нейният оператор висяха пред сградата. Но тя явно очакваше типичния даласки адвокат — със строг костюм и луксозен автомобил, а не мъж по шорти и гуменки, и то шофиращ невзрачен „Фолксваген Джета“. Скот успя да мине покрай нея необезпокояван, като си спечели само кокетна усмивчица и усети за миг дъха на екзотичния й парфюм. Влезе във фоайето и се отправи към гишето, където се внасяха парични гаранции, но в този момент дрънкане на вериги по бетонния под привлече вниманието му. Той се обърна и видя група оковани арестанти с татуировки и бели гащеризони, на които пишеше „Арестант на окръг Галвестън“, да влачат с неохота крака през една блиндирана врата под зоркия поглед на двама надзиратели — мъж и жена — с пушки-помпи. Един от окованите подметна нещо на испански на надзирателката, като опипа чатала си, с което си спечели приклад в ребрата от мъжа.
— Какво обичате?
Скот се обърна към гишето. Някакъв закръглен младеж, който приличаше по-скоро на охранител в супермаркет, отколкото на тексаски пазител на закона, го гледаше очаквателно. Беше с бежова униформа на полицай от окръг Галвестън и седеше зад бюро от другата страна на гишето. Зад гърба му имаше още бюра, по които бяха насядали още униформени.
— Аз съм Скот Фени от Далас. — Скот подаде визитката си на полицая, който я погледна намръщено, сякаш беше на френски. — Представлявам Ребека Фени. Дошъл съм да я взема.
Полицаят вдигна поглед от визитката.
— Да я вземете ли? Какво, на абитуриентски бал ли ще я водите? — Той поклати глава. — Съжалявам, но обвиняема в убийство не се извежда току-така. Няма да мръдне от килията до първото съдебно заседание.
— Аха. Е, в такъв случай, ако обичате, ми дайте екземпляр от писмените основания за арестуването й, подписани от магистрат.
— Какво?!
— Моята клиентка е арестувана в петък в осем часа сутринта без прокурорска заповед, като е обвинена в убийство по член деветнайсети от Наказателния кодекс на щата Тексас. По силата на член седемнайсети от Наказателнопроцесуалния кодекс трябва да бъде освободена след седемдесет и два часа, ако междувременно не е внесено писмено становище на магистрат, че има основания тя да се смята за извършителка на престъплението. Седемдесет и двата часа изтекоха тази сутрин. Следователно вие сте длъжен или да ми покажете писменото становище, или да освободите незабавно моята клиентка.
Долната челюст на полицая увисна.
— Длъжен съм да… какво? — Той вдигна пръст нагоре сякаш за да види откъде духа вятърът. — Изчакайте една минута. — Извъртя се на стола си и се провикна: — Сержант, тук някакъв адвокат ми цитира Накензателен кодекс. Бил от Далас.
Един по-възрастен полицай, който преживяше поничка на бюрото в дъното, отегчено вдигна глава от вестника си. Дояде поничката, свали очилата си и се изправи. Придърпа нагоре панталона си и пристъпи към гишето, където дежурният му подаде визитката на Скот. Сержантът я взе и изпъна ръката си, за да я прочете без очила. Накрая се отказа и вместо това огледа Скот от глава до пети.