— Спомняш ли си пролетната ваканция? — попита Ребека.
Разбира се, че си я спомняше. Бяха дошли в Галвестън с група състуденти от Южния методистки университет. Скот беше звездата на футболния отбор, а Ребека — Мис ЮМУ. По цели нощ празнуваха в „Балинийз“ и после се любеха на плажа.
— Всеки път, като минавах оттук, се сещах за тази седмица — каза тя.
— Защо, Ребека?
— Онези нощи на плажа…
— Не, защо ме остави?
Двайсет и два месеца и единайсет дни бе чакал, за да й зададе този въпрос.
— Скот, аз…
— Пазя писмото ти. В него ми пишеш…
— Недей, Скот! Вече не съм онази, която познаваше!
— Ребека, какво не успях да ти дам?
— Вината не беше в теб, а в мен.
— Защото изведнъж загубих всичко ли?
— Защото аз бях загубила себе си. Не знаех коя съм. Играех някаква роля. През целия си живот бях играла роли. Малката Мис Тексас. Мис Далас. Мис ЮМУ. Мис мажоретка. Мисис Атикъс Скот Фени от Хайланд Парк. Чувствах се така, сякаш вечно бях на сцена… или в клетка. Като животно в зоологическата градина, което всички зяпат. И когато вратата на клетката се отвори, аз… побягнах. — Тя се обърна и го погледна в очите. — Съжалявам, Скот. Знам, че причиних болка и на двама ви.
Извървяха стотина, преди Ребека отново да проговори.
— Може ли да видя Бу? — попита тя.
8
Скот бе паркирал колата в сянката на наетата вила и двамата с Ребека бяха останали вътре, за да наблюдават Бу, докато си играеше на плажа. Тя се бе преоблякла в бял бански костюм и строеше пясъчен замък с малка кофичка и лопатка.
— Последния път, като я видях, косата й беше на ситни плитчици.
— Това продължи известно време, после мина на конска опашка.
— Толкова е пораснала!
— Ами вече е на единайсет…
— Бях й изпратила подаръци за рождения ден.
Бу така и не ги беше отворила.
— Как е тя?
— Добре е. Пълна отличничка. И двете се учат отлично.
— Кои двете?
— Тя и сестра й.
— Сестра й?! Ти да не си се оженил повторно?
— Осинових дете.
Той посочи Шами, която в този момент тичаше по плажа към Бу. Верният Луис се навърташе наоколо и не ги изпускаше из очи. В ръката си държеше книга.
— Дъщерята на Уанда.
— Това тя ли е? Чернокожото момиченце, което беше прибрал у дома?
Скот кимна.
— Майка й почина. Сега е мое дете.
— Живее при теб в Хайланд Парк?
— Да.
— И как се оправяте?
— Има и трудни моменти.
— Четох, че си отървал майка й от затвора.
— Беше невинна.
— Аз също!
Двамата погледаха децата още малко, после Скот каза:
— Отначало може да ти е бясна, бъди готова.
Ребека си пое дъх и отвори вратата. Двамата слязоха от колата и тръгнаха по плажа. Шами ги забеляза първа и им помаха. Бу погледна към тях, засенчила с длан очите си. Ръката й се отпусна и тя замръзна на място, сякаш се чудеше дали да се разгневи, или да се зарадва. Накрая лицето й грейна в усмивка и тя изтича към тях.
— Бу е много щастлива, че вижда майка си — каза Шами.
Луис вдигна глава от книгата.
— И аз мисля така.
Докато наблюдаваше отстрани Бу и майка й, Шами се питаше дали тази жена няма да й отнеме сестрата.
— Скариди на скара и бира на плажа — каза Боби. — Какво по-хубаво?!
Пиеха бира от бутилки, които вадеха от кофата с лед, заровена в пясъка, и ядяха скариди, потопени в приготвен от Луис лют сос за барбекю. Луис бе построил огнище от камъни, подредени в кръг с професионална вещина. В него имаше метална скара, през която минаваха високите пламъци и облизваха отвсякъде цвърчащите скариди. Всички бяха насядали около огъня като каубои, повели стадата към пазара за добитък. Сред тях Атикъс Скот Фени отново се почувства пълноценен и щастлив.