След тази реч окръжният прокурор се завъртя към Скот.
— Днешните млади нямат респект към никого. Не съм убеден, че ще мога за две години да науча Тед на почтително държание, но във всеки случай ще опитам.
Скот погледна крадешком към помощника. Порицанието на окръжния прокурор нямаше видим ефект върху самочувствието му; явно не беше нито първо, нито последно. Теодор Нюман още нямаше трийсет, а вече беше убеден, че го чака бляскава кариера. Също както Атикъс Скот Фени навремето. Мислите му бяха прекъснати от мляскането на Боби.
— Казах ти да не мляскаш с тази дъвка, Боби!
— О, съжалявам! — Боби вдигна глава и обясни на останалите: — Опитвам се да откажа цигарите.
— Пробвай с пури — каза окръжният прокурор. Той извади от джоба си дебела пура и му я подхвърли. — Кубинска е, да не ме издадеш на ФБР!
— Какви са ти доказателствата, Рекс? — попита Скот.
— Човекът, от когото ги купувам, е кубинец, той си ги доставя от…
— Не, как можеш да докажеш, че Ребека е убила Трей?
— Аха! Ами доказателствата са, че съпругата ти е била открита в спалнята до трупа на жертвата, обляна в кръвта му, и че отпечатъците от пръстите й са били върху ножа, който все още е бил забит в гърдите му.
— И това е всичко?
— Обикновено толкова стига.
Окръжният прокурор извади връзка ключове от чекмеджето на бюрото и ги хвърли на помощника си, който скочи от стола и изчезна като хлебарка под бюфет.
— Мотив? — попита Скот.
— Почти изключено е да е самоубийство.
— Рекс, ти си длъжен да докажеш мотив, средство и възможност.
— Две от трите вече са налице. — Окръжният прокурор се усмихна. — Но подобни убийства обикновено се извършват от любов, омраза или заради пари.
— Със смъртта му тя губи всичко.
— Той няма ли застраховка „Живот“?
— Не. Нито общи банкови сметки с нея, нито завещание. Всичко получава сестрата.
— Говори ли с Мелвин?
— Той е изпратил писмо на Ребека до ареста.
Окръжният прокурор кимна.
— Мелвин винаги е много стриктен. Може пък жена ти и Трей да са се скарали за нещо.
— Има ли следи от борба?
Окръжният прокурор поклати глава.
— Възможно е да е намесена друга жена.
— Трей й е направил предложение за женитба. Същата вечер.
— Тя го казва.
— И на теб ли ти го е казала?
— Дала е показания.
— Забраних й да говори повече пред полицията.
— Дала е показания, преди да се намесиш. Доброволно. Всичко е в папката.
— Признава ли се за виновна?
— Не.
— Оказва ли съдействие на полицията?
— Да.
— Убийците оказват ли съдействие?
— Само глупавите.
— Тя е позвънила на деветстотин и единайсет. Не ти ли се струва малко необичайно убиецът да повика полицията?
— Донякъде.
— Липсва ли нещо ценно от къщата?
— Доколкото знаем, не.
— Полицаите дали ли са й възможност да провери?
— Не.
— Следователно мотивът би могъл да е грабеж.
— Само че отпечатъците й са върху ножа. Нож за месо с двайсетсантиметрово острие.
— Идентифициран ли е собственикът?
— Техен е бил. Един от кухненския им комплект. Средството е налице.
— Кухненски нож? Че тя може да е оставила отпечатъци, като е рязала пържоли.
В този момент помощник-прокурорът се върна в стаята. Носеше голям плик с метална закопчалка, който подаде на своя началник, преди да заеме мястото си до стената. Окръжният прокурор си сложи очилата, разтвори закопчалката и извади отвътре голям найлонов плик. В него имаше дълъг нож.
— Само че отпечатъците върху дръжката не са като при рязане на пържоли. А ето така… — Той хвана ножа през найлона с върха надолу. — Като при наръгване.
Прокурорът подаде ножа на Скот, който се поколеба за миг. Само веднъж досега бе държал оръжие на убийство в ръцете си — пистолета, с който бе убит Кларк Маккол, но не и самия куршум, пръснал мозъка и сложил край на живота му. После пое ножа. По острието още имаше петна от кръв. Той се опита да прогони от съзнанието си образа на Ребека, стиснала този нож, както бе показал окръжният прокурор, и забиваща острието между ребрата на Трей Ролинс. Вдигна поглед към прокурора и разбра, че в този момент и той си представя същото. Няколко мига двамата се гледаха мълчаливо; Рекс Труит преценяваше внимателно реакцията на Скот, докато държеше ножа с отпечатъците на жена си, а Скот се опитваше да прикрие, че мисли за момента, в който съдебните заседатели щяха да признаят Ребека за виновна. Той постави ножа върху бюрото.