— Ти познаваше ли го?
Окръжният прокурор кимна.
— От раждането му. С баща му израснахме заедно. Родителите му загинаха преди шест години, пиян шофьор ги засякъл на шосето, и двамата на място. Това го съсипа, беше много привързан към тях, особено към баща си. Самият той някога беше треньор по голф, Трей от него се беше учил. Бяха му нужни няколко години, за да се съвземе, но накрая успя. Много се гордеех с него.
Скот се обърна към помощника.
— Ти си горе-долу на неговата възраст. Познавахте ли се?
Помощникът поклати глава.
— Беше с една година по-голям от мен. Никога не сме се движили в една и съща среда. Той беше запален спортист, а аз не.
Окръжният прокурор посочи с палец помощника си.
— Бил е в театралния кръжок.
— Трей употребяваше ли наркотици?
— Тя ли ти каза това?
— Не, просто питам.
— Хм. След смъртта на родителите си пиеше доста, но се оправи, като се върна към голфа. В къщата не е открито нищо, а ако Трей е бил наркоман, аз щях да го зная. Познавам всички пласьори в Галвестън и ги държа под око. Островът не е голям.
Окръжният прокурор въздъхна и зарови пръсти в косата си.
— Трей беше добро момче. Основа фондация за деца, лично той е дарил милиони за справяне с щетите от Айк, времето между турнирите прекарваше все в клуба, играеше голф с членовете, обучаваше младежи… Опита се дори да оправи замаха ми, но за това, разбира се, трябваше първо да ми присадят нови ръце… — Окръжният прокурор помълча и добави: — Скот, пощади го.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че напоследък обичайна практика при дела за убийство е жертвата да се превръща в обвиняем, да се очерня целият му живот, за да си кажат съдебните заседатели: така му се пада, убиецът едва ли не е направил услуга на обществото.
— Аз не постъпвам така.
— Добре. Защото Трей беше нашият герой.
Атикъс Скот Фени знаеше какво е да си герой. Той съзнаваше, че хората имат нужда от герои, но и че героите са също хора, с всички човешки недостатъци. И когато тези недостатъци станеха обществено достояние, което бе неизбежно, хората имаха навика да си отмъщават на онези, които преди са героизирали.
— Открит ли е пясък по леглото или по трупа?
Окръжният прокурор изглеждаше изненадан от въпроса.
— Всъщност, да. Защо питаш?
— Същата вечер са правили секс на плажа.
Прокурорът вдигна рамене.
— Да живееш на остров си има своите предимства.
— Така е, но защо да го убива, след като е правила секс с него?
Помощник-прокурорът се захили и каза:
— Може пък да не е получила оргазъм.
Шефът му изръмжа и посочи с пръст към рибата.
— Бъди като тази риба, Тед! — После, към Скот: — Смяташ ли да използваш на делото секса на плажа? Все пак става въпрос за жена ти с друг…
— Както сам каза, Рекс, става дума за наличие или отсъствие на мотив.
Окръжният прокурор свали очилата си.
— Знаеш ли, след трийсет и осем години, откакто се занимавам с право, мислех, че съм виждал всичко. Ама адвокат да защитава бившата си жена, обвинена в убийство на мъжа, с когото му е изневерила? Скот, не е нормално това. Нито за един юрист, нито, ако щеш, за един мъж. Защо го правиш? Защо си се захванал със защитата й?
— Не искам дъщеря ми да ходи на свиждане на майка си в затвора.
— Ти може да си най-добрият адвокат в Тексас, Скот, но не си единственият добър.
— Аз съм най-добрият, който тя може да си позволи.
— Винаги могат да й назначат обществен защитник.
— Както казах, не желая дъщеря ми да вижда майка си в затвора.
— Добре ли си обмислил всичко? Какви ще бъдат последиците за теб? Как ще се отрази делото на репутацията ти? След това, което постигна с Маккол, не бих желал да станеш…
— За посмешище?
Окръжният прокурор закима енергично.
— Предпочитам аз да стана за посмешище, отколкото тя да иде в затвора.
— Е, ти си по-голям християнин от мен.
— Или по-луд.
— Или по-луд. Аз лично не се виждам да защитавам моята бивша съпруга след всичко, което ми причини.
По погледа му личеше, че се е отнесъл в миналото. Скот се опита да го върне към настоящето.
— Тя ми каза, че полицаите са я карали да се подложи на детектор на лъжата.