— Какво?! — Окръжният прокурор се събуди от унеса си. — А, да, но тогава си се обадил ти и си им казал да й се махат от главата. Виж, поканата е още в сила.
— Ще оттеглиш ли обвиненията, ако издържи теста?
— А ще се признае ли тя за виновна, ако не го издържи?
И двамата прекрасно знаеха, че резултатите от теста с детектор на лъжата не се допускат като доказателство в съда. А окръжният прокурор подозираше, че Скот едва ли ще се съгласи да я подложи на детектора, защото така само би й навредил; прокуратурата никога не би снела обвиненията срещу нея единствено въз основа на резултатите от теста, след като отпечатъците й бяха върху оръжието на убийството. Ако ли пък не издържеше теста, това би настроило съдебните заседатели срещу нея. С една дума, от детектора на лъжата нямаше реална полза — тестът можеше да е 95 процента надежден, но петте процента бяха в състояние да я вкарат в затвора.
— Мотив, Рекс! Защо й е било да го убива?
— Не знам. Но и мотивът ще изскочи отнякъде. Винаги изскача. Човек никога не убива друг човек без причина. Може да е глупава причина, но я има.
— Ти вярваш ли, че тя го е наръгала и после е заспала, обляна в кръвта му?
— А пък ти вярваш ли, че е спала, докато друг го убива? Ей така: някой влиза в стаята и го наръгва, а тя си спи до него и нищо не усеща.
— Ребека ми каза, че вечерта и двамата са пили доста.
— Което означава, че може да го е убила и след това да е заспала до него. Или пък нарочно да се е изцапала с кръвта му, за да изникне тъкмо този въпрос.
— Това звучи ли ти разумно?
— Скот, тук имахме един случай на убийство, при който съпругата беше спипала мъжа си с любовницата му на паркинга пред хотела, та ги беше прегазила с колата. После се върнала и още три пъти минала през тях, за по-сигурно. Голям „Мерцедес 500“, два и половина тона. Или пък да вземем случая с любовния триъгълник между трима астронавти, мъж и две жени. Едната шофира нонстоп от Хюстън до Флорида, за да убие съперницата си, като си сложила памперс, за да не спира дори за тоалетна по пътя! В любовта разум няма.
— Жена ми и сега е с памперс — каза замислено Боби сякаш на себе си. Настана тишина. След няколко секунди той вдигна глава и видя, че погледите на всички бяха приковани в него. — Бременна е — обясни той. — Има проблеми със задържането.
Окръжният прокурор се засмя.
— Имаш ли нещо да кажеш, Боби? — попита Скот. — Извън сводката за памперса?
— Къде е докладът от аутопсията?
Окръжният прокурор посочи папката.
— Всичко е вътре. Предварителният доклад, във всеки случай. Непосредствената причина за смъртта е нараняване с остър предмет. Ножът е прерязал аортата му. Кръвта му е изтекла.
— Токсикологични изследвания?
— Чакаме резултатите.
— ДНК?
— Също.
— Може ли да огледаме мястото на престъплението?
— Кога?
— Сега.
— Ще се обадя на следователя да ви отключи къщата. — Прокурорът сложи отново очилата си и набра някакъв номер. — Ханк? Рекс е. Искам да изчакаш Скот Фени и Боби Херин при къщата на Ролинс… Да, те представляват Ребека Фени… Бивш… Нали това ти казвам!.. Дай им пълен достъп… Веднага! — Той затвори телефона и се обърна към Скот. — Ханк ще ти хареса. Бивш агент на ФБР, работил е в Отдел за борба с наркотиците на границата с Мексико. Беше пенсионер, дошъл тук заради риболова. Аз го убедих да работи за мен.
— Защо Ребека да не може да се върне в този дом? — попита Скот.
— Защото не е неин.
— Та тя е живяла там.
Окръжният прокурор разпери ръце с дланите нагоре.
— Оплачи се на Мелвин и сестрата.
— Кой е съдия по делото?
— Шелби Морган. Четирийсетгодишна, привлекателна, неомъжена.
— Привлекателна?
— Хваща окото. При това е амбициозна, което никога не е добре за един съдия, било мъж или жена. И тя обаче е от стара местна фамилия като нашия Тед, та… тя ни е съдия. Жената иска да расте, от години чака такова дело, което може да й реши кариерата. Нещо с потенциал.
— Потенциал за какво?
— Да я направи известна. Това дело може да бъде нейният билет за нагоре.
— Супер!
Прокурорът се изсмя гърлено.
— Ще й се зарадваш колкото на… хемороиди. Апропо, длъжен съм да те предупредя за още нещо.
— За какво?
— За Рене Рамирес. Телевизионна репортерка от Хюстън. Отговаря за Галвестън. Хубавичка, но адски досадна.
— Вчера на излизане от ареста й се изплъзнах на косъм.
Прокурорът кимна.
— Бива си я на вид, какво ще кажеш? Тяло на манекенка и захапка на питбул. А така е захапала това дело, че няма пускане. Всеки ден звъни по телефона. Аз обаче не водя делата си пред медиите, Скот, така че от мен няма да изтече нищо. Но Рене на свой ред се напъва за място в големите телевизионни мрежи и също е заложила много на този случай. Така че… пази се и от нея.