— Типично по американски, за някои хора убийството е шанс да се уредят. — Скот поклати глава. — Исках да те питам за дрехите й.
— О, Рене се облича много шик: тесни панталони, къси поли. Тя има страхотни крака…
— Имах предвид дрехите на Ребека.
— Аха!
— Можем ли да ги приберем?
Прокурорът кимна.
— Само кажи на Ханк и нека той да те наблюдава какво вземаш.
— А гримовете?
— Всяка жена има законно право да се гримира.
— Бижутата?
— Тук говори с Мелвин.
— Благодаря ти, Рекс.
Окръжният прокурор кимна и попита:
— Скот, ти бил ли си някога на място, където е извършено убийство?
— Не.
— Ами… не е като по телевизията.
Скот взе от бюрото папката с материалите по делото и се изправи. Двамата с Боби бяха стигнали до вратата, когато Скот се извърна и каза:
— Трябва да има обяснение.
— За кое?
— За отпечатъците по ножа.
— Е, бих желал да го чуя… когато се сетиш какво е.
— Тя единственият заподозрян ли е?
Окръжният прокурор посочи окървавения нож за месо върху бюрото.
— Само нейните отпечатъци са тук.
— Ребека е нямала мотив да го убива. Сещаш ли се за някого, който да е имал?
— Че кой би имал мотив да убива Трей?
— Рекс… това е, което възнамерявам да открия.
11
— Трей Ролинс беше гордостта на Галвестън. Сега той е мъртъв, а ти защитаваш убийцата му, твоята бивша жена, и очакваш сенаторът да те одобри за федерален съдия?
— Тя не го е убила.
— Но е била арестувана.
— Невинна е до доказване на противното.
— Е, щом ти го казваш…
— Не го казвам аз, Кен, казва го Конституцията.
След смъртта на сенатор Мак Маккол губернаторът бе назначил представителя на Галвестън в щатския конгрес да доизслужи мандата му в Конгреса на САЩ. И сега от сенатор Джордж Армстронг зависеше дали Атикъс Скот Фени ще стане окръжен съдия. Сътрудникът на сенатора Кен Инграм бе позвънил на Скот на излизане от съдебната палата. Съдията Бъфорд не си бе губил времето: Скот вече бе включен в списъка на кандидатурите за федералното съдийско място. Сега, докато Боби караше джетата към мястото на престъплението, Скот разговаряше с Кен по мобилния си телефон.
— Няма да ти е от полза, Скот, ако името ти и името на бившата ти съпруга се спрягат от медиите. Това няма да се приеме добре в Сената.
— Аз защитавам съпругата си… докато повечето сенатори изневеряват на своите.
Кен се изхили в слушалката.
— Младата любовница е част от екстрите на високия пост, Скот, като лимузината и по-добрата здравна застраховка. В това е разликата между теб и тях: те вече са го заели, докато ти още не.
— Ребека има право на компетентна адвокатска защита. Това също е записано в Конституцията.
— Гласоподавателите не четат Конституцията, Скот. Те четат вестници. Е, някои от тях, останалите гледат телевизия. А на мен делото отсега ми звучи като сапунен сериал. Рене ще се побърка от радост.
— Не ми е работа да се притеснявам за медиите, Кен.
— А на мен точно това ми е работата, Скот. — Кен въздъхна тежко в слушалката. — Другата седмица сенаторът ще бъде в града и иска да се видите на вечеря в събота. Ще ти се обадя с подробностите.
Кен прекъсна връзката, без да се сбогува.
— Май няма смисъл да четеш таблицата за социалното осигуряване на висшите федерални служители, а, Скот? — обади се Боби.
— Засега мисля да изчакам — отвърна Скот.
— Ти приемаш ли тази цена? Искам да кажа, делото да ти струва съдийското място?
— Имам и друга опция.
— „Форд, Фени“?
— Старши съдружник. Кантората ще носи името ми, ще мога да наема и теб, и Карин, и Карлос. Ще измисля и за Луис нещичко.
— Ние не искаме този живот, нито пък ти.
— Веднъж вече я предадох, Боби. Не мога да я предам отново.
— Първо, не ти я предаде, а тя напусна и теб, и Бу. И второ, не се чувствай гузен спрямо нея — това ще съсипе живота ти.
— Тя няма да издържи в затвора, Боби. Ще откаже да се бори и ще умре. — Скот гледаше мрачно към морето. — Ние сме единствената й надежда.
Боби не отговори и двамата се умълчаха.
На три километра след наетата от Скот вила завиха в едно кварталче с гръмкото име Лафит Бийч — Перлата на Западния край, разположено зад пясъчната дюна, която Скот бе забелязал същата сутрин от плажа. Навремето това се смяташе за престижен адрес, но след урагана Айк от къщите бяха останали само бетонните подпорни колони. Усилията на строителния предприемач да укроти морската стихия се бяха провалили. Айк бе прескочил изкуствената дюна и бе отнесъл сградите в морето.