— За разходки из острова ползваха мотора или бентлито. Струва двеста хиляди. Жена ти караше корвета.
Скот си представи Ребека в издължената спортна кола със свален гюрук, широко усмихната.
— Тя спомена нещо за яхта.
Ханк кимна.
— В марината е. Претърсихме я. Нищо. Хайде да се качим горе. Всичко си е постарому, ако не броим следите от криминологичната експертиза.
— Нищо ли не е изнасяно?
— Трупът, един .357-калибров револвер магнум, една деветмилиметрова берета…
— Трей е притежавал оръжие?
— Тук е Тексас, Скот. Всички имат оръжие. — Ханк се засмя. — Магнумът беше открит под възглавницата му, зареден. Не мога да си представя как се спи с такова нещо под възглавницата.
— Ако е искала да го убие, защо просто не го е застреляла?
Ханк вдигна рамене.
— Питай я.
— Нещо друго иззето ли е?
— Портфейлът му, мобилният телефон, пари в брой, бижута, лаптоп. Проверяваме телефонните му разговори, имейли, интернет сайтове, които е посещавал редовно, писма на фенове до личния му сайт. Ще ти приготвя копия от всичко.
По вътрешното стълбище се изкачиха до втория етаж. Ханк отключи една врата и Скот влезе в къщата, където жена му бе живяла с чужд мъж. Той с мъка потисна чувствата си и се наруга наум: Мисли като юрист, не като изоставен съпруг!
— Два пъти седмично е идвала домашна помощница — каза Ханк. — В понеделник и четвъртък. Въпросния ден е била тук.
Двамата последваха Ханк в кухнята с теракотен под и шкафове, плотове и уреди от неръждаема стомана. Скот си сложи очилата — навремето ги бе ползвал само за да изглежда по-авторитетен пред богатите си клиенти, но сега, след шестнайсет години четене на съдебни дела и законови текстове, наистина имаше нужда от тях — и отвори папката с материалите по убийството.
— В кухнята няма открити следи от кръв, нали?
— Не. Но има отпечатъци — нейни, негови, на домашната помощница и на неизвестно лице. Ето ги тук. — Ханк посочи един участък върху стоманения плот, поръсен с черен прах. — От цели длани с по пет пръста. На мъж са, и то доста едър, ако се съди по размерите на дланта. Явно се е облегнал на плота.
— Прекарахте ли ги през базата данни?
Ханк кимна.
— Няма съответствие. Явно не са въведени в системата.
Ханк издърпа едно чекмедже. Вътре се намираха седем стоманени ножа върху специална поставка с гнезда за осем ножа. Най-голямото гнездо беше празно.
— Оръжието на убийството — каза Ханк. — Нож за месо. С нейните отпечатъци.
— Така каза и Рекс. Би ли отворил другите чекмеджета и шкафовете?
Ханк изпълни желанието му и Боби засне всичко.
— Хубаво барче. Падали са си по изискани питиета.
— Отвори и хладилника, Ханк.
Беше огромен като гардероб, с две врати една до друга, отдолу с издърпващ се фризер. Ханк задържа вратите отворени, докато Боби приклекна и засне съдържанието, като мърмореше тихо в микрофона:
— Бира… бутилка вино… протеинови блокчета… много шоколадово мляко… и най-голямата диня, която някога съм виждал.
Скот се подпря с длани на коленете си и също огледа вътрешността на хладилника. Разрязаната на две диня заемаше един цял рафт.
— Всичко си е така, както го открихме. Нищо не е пипано.
От кухнята се преминаваше в дневна с кожени мебели, камина, голям плазмен телевизор, монтиран на стената, и огромни френски прозорци, от които се разкриваше великолепен изглед към морето. Скот неведнъж се бе опитвал да си представи новия дом на Ребека.
— От дневната не са събирани улики — каза Ханк. — Хайде първо да се качим горе, после ще се върнем на местопрестъплението. Дано не ви прилошее.
Изкачиха се по вътрешното стълбище до третия етаж, където бяха двете спални за гости, с отделни бани, и домашният киносалон. В стаите на етажа също не бяха събирани улики и Ханк ги поведе направо към мансардата, която приличаше на капитански мостик.
— Кабинетът на Трей.
Цялото помещение беше заобиколено от прозорци с дървени рамки. От едната страна се виждаше улицата, от другата — морето и плажът. Мебелите бяха от кожа и масивно дърво, имаше и добре зареден бар. Полиците бяха отрупани с трофеи от голф турнири, по стените висяха рамкирани снимки на Трей с други знаменити играчи и корици от спортни списания с неговия образ. В единия ъгъл бяха облегнати три стика с по една топка; покрай стената беше постлана зелена пътека за упражнения на закрито, сякаш последната сутрин Трей бе загрявал в кабинета си. В другия ъгъл се виждаше огромна бяла чанта за стикове и голф принадлежности; отгоре с тлъсти черни букви беше написано: Трей Ролинс.