— Не, и не е работил като гледач в детско заведение, като шофьор на училищен автобус или държавен служител.
— Какво искаш да кажеш?
— Всеки, който кандидатства за държавна длъжност или за работа с деца, трябва да представи свидетелство за чисто минало и да му се снемат отпечатъци.
— Наистина ли?
— Да. Когато започнах работа в Бюрото, трябваше да проверявам всякакви съдии, прокурори, федерални агенти… Доста скучна работа, затова поисках да ме преместят в Отдела за борба с наркотиците в Ел Пасо.
— Кога, каза, че идвала прислужницата?
— В понеделник и четвъртък.
— Значи в деня преди убийството е била тук?
— Да.
— Дали е избърсала повърхностите, по които са намерени тези отпечатъци?
Ханк се намръщи.
— Уместен въпрос.
— Ако ги е почистила в четвъртък, тази отпечатъци са оставени между момента, в който си е тръгнала, и петък сутрин, когато са дошли полицаите и са отцепили мястото на престъплението.
— Отпечатъците на полицаите са в базата данни, пък и всички, които са били тук, са носили ръкавици.
— Ханк, това може да са отпечатъците на убиеца!
— Но върху оръжието на убийството са само тези на жена ти.
— Имаш ли номера на прислужницата?
— В папката е.
Ханк взе папката от Скот и обърна на раздела за свидетели. Извади мобилния си телефон и набра номера. Изчака няколко секунди и каза:
— Роузи Гонзалес?… Ханк Ковалски, от окръжната прокуратура… Точно така, в петък разговаряхме. Роузи, когато чисти в къщата на Ролинс в четвъртък, забърса ли и плотовете в кухнята?… С течен сапун, белина и ароматизатор?… Хубаво, а таблата на леглото в главната спалня?… Аха… А огледалото в гардеробната на мистър Ролинс?… Освен теб имаше ли още някой в къщата?… По кое време си тръгна?… Е, добре, благодаря ти.
Ханк затвори телефона и се обърна към Скот.
— Почистила е плотовете в кухнята, приключила е и си е тръгнала по обяд, следователно тези отпечатъци са оставени някъде между момента на тръгването й и момента на убийството.
— А другите?
— Този ден не е чистила таблата на леглото и огледалото. Тях ги забърсва веднъж в месеца.
— Значи въпросните отпечатъци може да са там от последния месец?
— Да.
Върнаха се в гардеробната на Трей. Ханк заотваря един по един шкафовете и Боби засне на видео съдържанието им — обичайните мъжки джунджурии, плюс няколко флакона с лекарства по рецепта.
— Какво е вземал? — попита Скот.
Ханк вдигна нагоре един от флаконите.
— Виагра.
— Порно и виагра — ухили се Боби. — Трей Ролинс е рекламирал не само стикове за голф и шоколадово мляко.
— ЦРУ подкупва племенните вождове в Афганистан с тези сини таблетки — каза Ханк. — Повечето агенти, с които съм работил в Бюрото, ги вземат. По дяволите, та аз почти не познавам мъж, който да не ги взема!
— Ние с Боби. Нали, Боби?
— Ами аз, ъъъ…
Скот го изгледа.
— Вземаш виагра?!
Боби вдигна рамене.
— Не забравяй, че жена ми е с десет години по-млада от мен. Това поставя големи изисквания…
— А какви ги приказваше: плешив съм, защото преливам от тестостерон…
— Виж, първите ми две жени ме оставиха. Не искам да рискувам и с Карин.
Скот се обърна към Ханк.
— А останалите лекарства?
— Едното е бета-блокер, за кръвно налягане. Другото е прозак.
— Това не беше ли против депресия?
Ханк кимна.
— Жена ми го взема. Казва, че е депресирана, понеже е омъжена за мен.
Той ги поведе към гардеробната на Ребека, претъпкана до тавана с рокли, блузи, панталони, спортни дрехи, палта, пуловери, шалове, шапки и обувки… много обувки.
— Явно обувките са били нейна страст — каза Ханк.
— Да беше видял килера й, докато бяхме женени…
— Жената е скъпо хоби.
— За какво й е да го убива и да се лиши от всичко това?!
— Може да се е бояла, че ще я изостави.
— Та той същата нощ й е направил предложение!
— Тя го твърди.
— Рекс каза, че можем да вземем дрехите й.
Ханк кимна.
— Но ще ви наблюдавам какво вземате.
Скот пристъпи към един шкаф и издърпа няколко широки плитки чекмеджета. Всичките бяха пълни с еротично дамско бельо. Сякаш беше в магазин на „Викториас Сикрет“. В най-горното чекмедже имаше цели комплекти, още с етикетите, явно от последното й пазаруване в четвъртък. Той вдигна един комплект — бюстие от черна дантела… черен колан с жартиери… черни чорапи с ръб… черни прашки. Скот ги гледаше като хипнотизиран, представяйки си как Ребека си ги слага заради Трей. Изведнъж се сети, че не е сам. Обърна се и видя Ханк и Боби, които зяпаха в ръцете му. Той пусна нещата обратно и затръшна чекмеджето.