— Това ме връща към въпроса, който непрекъснато задавам на всеки, готов да ме изслуша и да поговори с мен. — Бъргър се насочва към кухнята. — Защо Даян Брей се е преместила в Ричмънд?
Нямам отговор.
— Каквото и да е разправяла, не е било заради работата. Не е било заради нея. Изключено!
Бъргър отваря хладилника. Вътре няма почти нищо, ако не броим овесените ядки със стафиди и орехи, мандарините и горчицата. Срокът на годност на млякото с масленост два процента е изтекъл вчера.
— Виж ти! — възкликва прокурорката. — Тази жена явно не се е свъртала много-много вкъщи.
Отваря един от шкафовете и оглежда консервите супа „Камбъл“ и опаковката солети. Има и три бурканчета деликатесни маслини.
— Мартини? Интересно. Много ли е пиела?
— Поне вечерта на убийството е била почти трезва — напомням й аз.
— А, да. Нивото на алкохола беше нула и три десети от промила. — Бъргър започва да отваря поред шкафовете, докато открива къде Брей си е държала алкохола. — Бутилка водка. Още една уиски. Две бутилки аржентинско каберне. Това не е барче на човек, който е прекалявал с пиенето. Вероятно е била толкова суетна, че се е страхувала да не си развали фигурата. От хапчетата поне не се пълнее. Когато дойдохте да правите оглед на местопрестъплението, за пръв път ли влизахте в къщата й — в тази де? — пита прокурорката.
— Да, за пръв път.
— Но вие живеете само на няколко пресечки.
— Виждала съм къщата, когато съм минавала по улицата. Инак не съм влизала вътре. Не бяхме приятелки.
— Тя обаче е искала да се сприятелите.
— Казвали са ми, че е настоявала да обядваме заедно, нещо от тоя род. За да сме се опознаели — отвръщам аз.
— Марино.
— Така поне ми предаде той — потвърждавам, вече свикнала с въпросите й.
— Как мислите, проявявала ли е сексуален интерес към вас? — пита ме тя някак между другото, докато отваря вратичката на поредното шкафче. Вътре има чаши и чинии. — От доста неща личи, че карала през просото, посягала е и на мъже, и на жени.
— Вече са ме питали това. Не знам.
— А щяхте ли да се притесните, ако се е интересувала от вас и като жена?
— Да, щях да се смутя. Може би — признавам си.
— Често ли се е хранела по заведения?
— Доколкото знам, да.
Прави ми впечатление, че прокурорката ме пита неща, за които, подозирам, вече знае. Иска да чуе и моето становище и да претегли възприятията ми, да ги сравни с мнението на другите. В някои от въпросите й се долавя отгласът на онова, което ме пита и Ана по време на изповедите ми край запалената камина. Дали е възможно Бъргър да е разговаряла и с нея?
— Прилича ми на магазин перачница, служеща за прикритие на далавери — продължава Бъргър, докато проверява какво има под мивката: няколко сухи гъби, препарати за почистване. — Не се притеснявайте — казва тя, сякаш разчела мислите ми. — Няма да допусна и пред съда да ви задават такива въпроси — за сексуалния ви живот и така нататък. Нищо за личния живот. Давам си сметка, че вашата област би трябвало да е друга.
— Би трябвало ли? — повтарям аз, понеже думите са ми се сторили доста странни.
— Лошото е, че някои от нещата, които знаете, не са просто слухове — научили сте ги направо от нея. Тя ви ги е казала. — Бъргър издърпва едно от чекмеджетата. — Споменавала ви е, че често се храни сама по заведения.
— Точно така, споменавала ми е.
— Оная вечер, когато сте се срещнали на паркинга и вие сте се скарали с нея.
— Вечерта, когато се опитах да докажа, че върти далавери заедно с Чък, моя подчинен от моргата.
— А тя наистина е въртяла.
— За съжаление, да — отвръщам аз.
— И вие сте й го заявили право в очите.
— Да.
— Е, онова приятелче Чък си намери майстора, вече е на топло. — Бъргър излиза от кухнята. — А щом не са само слухове — връща се тя на темата, — Роки Каджиано няма да пропусне да ви пита и аз нямам право да възразявам. А дори и да възразя, това няма да донесе нищо. Разберете го. Разберете и как заради всичко това изглеждате в очите на другите.
— Точно сега се притеснявам повече как заради всичко това изглеждам в очите на съдебните заседатели от разширения състав — натъртвам аз.
Тя спира в антрето. В дъното се пада спалнята, чиято врата зее нехайно и само засилва усещането за немара и бездушие, сковали къщата. Бъргър ме поглежда в очите.