— Не ви познавам лично — казва ми тя. — Никой от членовете на разширения съдебен състав няма да ви познава лично. Там ще преценяват кой казва истината: вие ли, когато твърдите, че мъртвата полицайка ви е тормозела, или тя. Ще се питат също дали наистина нямате нищо общо с убийството й, макар да смятате, че без нея светът е по-добър.
— От кого го разбрахте, от Ана или от Райтър? — питам я горчиво.
Тя тръгва по коридора.
— Много скоро, доктор Скарпета, ще станете по-дебелокожа. Обещавам ви.
26.
Кръвта е живот. Държи се като живо същество.
Когато има пробив в кръвоносната система, кръвоносният съд се свива уплашен, смалява се в опит да намали и кръвта, изтичаща през раната. Тромбоцитите начаса се съюзяват, за да запушат дупката. Съществуват тринайсет фактора за съсирването и те впрягат заедно своята алхимия, за да спрат кръвотечението. Винаги съм смятала и че кръвта не току-така е яркочервена. Това е цветът на тревогата, на опасността, на бедствието. Ако подобно на потта кръвта беше прозрачна, сигурно нямаше да забелязваме, че ние или друг се е наранил. Яркочервеното изразява значението на кръвта, то е сирената, която пищи, когато се е случило най-голямото насилие: когато някой е осакатил друг човек или му е отнел живота.
Кръвта на Даян Брей крещи със своите капки и пръски, петна и локви. Тя разгласява кой какво е направил, а в някои случаи — и как. Колкото по-силно удряш, толкова по-големи са скоростта и количеството на кръвта, разлетяла се във въздуха. Кръвта, разхвърчала се при удар с някакъв предмет, разказва колко точно удара са били нанесени, в нашия случай най-малко петдесет и шест. Това е възможно най-точната сметка, която можем да направим, понеже някои петна се наслагват върху други, а да разбереш колко са, е все едно да отгатнеш колко пъти чукът е ударил по пирона, за да го забие в дървото. Броят на ударите, за които изчислихме, че са нанесени в тази стая, отговаря на онова, което ми каза трупът на Брей. Но и при аутопсията се натъкнах на толкова много направени на пихтия кости и на толкова много счупвания, че накрая и аз му изгубих края. Омраза. Невероятна похот и ярост.
Никой не се е опитал да позачисти следите от онова, което се е разиграло в спалнята, и гледката, която ние с Бъргър заварваме, е в пълен разрез с тишината и стерилността в останалите помещения в къщата. Като начало цялата стая е в нещо като гъста яркочервена паяжина, изплетена от криминалистите, опитали се да установят траекторията на капките кръв, които са просто навсякъде. Целта е да определят разстоянието, скоростта и ъгъла, чрез математически метод да изчислят къде точно се е намирало тялото на Брей, когато е бил нанасян всеки от многото удари. Получило се е нещо като странна съвременна инсталация, причудлива алена геометрия, отпращаща окото към стените, тавана, пода, старинните мебели и четирите скъпи огледала, където навремето Брей се е прехласвала по чувствената си ненадмината хубост. Локвичките спечена кръв по пода са твърди и лепкави като засъхнала меласа, а огромното легло, където трупът на Брей бе изложен толкова жестоко на показ, изглежда така, сякаш някой е залял голия матрак с няколко кутии черна боя.
Бъргър оглежда стаята педя по педя и аз усещам реакцията й. Тя попива мълком онова, което човешкият мозък наистина не може да проумее, толкова ужасно е то. Зарежда се с енергия, каквато могат да проумеят единствено хора, особено жени, посветили се на борбата срещу насилието.
— Къде са чаршафите и завивките? — пита прокурорката и отваря дебелата папка. — Предадени ли са на лабораторията?
— Не ги намерихме — обяснявам и се сещам за мотелската стая.
И там нямаше чаршафи и завивки. Сещам се и за твърденията на Шандон, че му били взели завивките в парижкото жилище.
— Кога са махнати, преди или след убийството й?
Бъргър изтръсква няколко снимки от плик.
— Преди. Личи от кръвта по голия матрак.
Влизам в стаята и заобикалям опънатите конци, които като дълги кльощави пръсти сочат към престъплението на Шандон. Показвам на прокурорката необичайните успоредни ивици по плата, кървавите линии, останали от намотаната дръжка на секача, докато между ударите или след тях Шандон го е оставял на матрака. Отпърво Бъргър не ги забелязва. Гледа вторачено, сбърчила леко чело, докато разчита бъркотията от тъмни петна, които всъщност са отпечатъци от длани и пръски там, където според мен Шандон е опирал колене, докато е седял върху трупа и е задоволявал ужасните си сексуални фантазии.