— Шандон ритал ли я е, стъпвал ли е по нея? — пита Бъргър.
— Не открих нищо, което да показва, че го е правил.
Въпросът е уместен. Ритниците биха добавили нови отсенки в чувствата, съпътстващи престъплението.
— Ръцете се възприемат по-лично от краката — отбелязва Бъргър. — Поне такива са наблюденията ми при убийствата, извършени от сексуални подбуди. Рядко съм виждала убиецът да е ритал и тъпкал.
Заобикалям леглото и соча още разлетяла се кръв и пръски, а после отивам при спечената локвичка кръв на няколко крачки от леглото.
— Тук Брей е изгубила много кръв — казвам аз на прокурорката. — Може би именно на това място Шандон й е разкъсал блузата и сутиена.
Бъргър прехвърля снимките и открива онази, където блузата от зелен сатен и черният сутиен на Брей са запокитени на пода, на няколко метра от леглото.
— Вече при кревата откриваме и мозъчна тъкан — продължавам аз да разчитам зловещите йероглифи.
— Шандон е сложил тялото върху леглото — вметва Бъргър. — Но без да насилва Брей. Въпросът е дали тя е била в съзнание.
— Не ми се вярва. — Соча мъничките късчета почерняла тъкан, полепнали по горната табла на леглото, по стените, нощната лампа, тавана отгоре. — Мозъчна тъкан. Брей вече не съзнава какво става. Но това е само мое мнение — уточнявам аз.
— Била ли е още жива?
— Още е кървяла. — Показвам плътните черни петна по матрака. — Това вече не е мнение. Това е доказан факт. Брей още е имала кръвно налягане, но е почти изключено да е била в съзнание.
— Слава богу!
Бъргър е извадила фотоапарата и започва да прави снимки. Личи си, че е опитна и има добра подготовка. Излиза от стаята, после отново влиза и още от прага щрака, за да запечата онова, което току-що съм й обяснила, и да го съхрани върху филма.
— Ще пратя Ескудеро да го заснеме и с видеокамера — съобщава ми прокурорката.
— Полицаите вече го заснеха.
— Знам — казва Бъргър, а светкавицата блясва отново и отново. Не я интересува, че местопрестъплението вече е заснето. Перфекционистка е. Иска да изпипа всичко, както смята за добре. — Много ми се ще да повторите обясненията си и върху запис, но не мога да си го позволя.
Не може, понеже и защитата на обвиняемия ще има достъп до видеолентата. Бъргър не си води и никакви бележки, понеже не иска Роки Каджиано да има достъп и до една-едничка дума — изречена или написана, извън официалните документи, които съм длъжна да предоставя. Изключително предпазлива е. Върху мен тежи сянката на съмненията, които ми е много трудно да приема на сериозно. Още не мога да проумея как някой ще реши не на шега, че съм убила жената, чиято кръв е навсякъде около нас и под краката ни.
Ние с Бъргър приключваме в спалнята. После обикаляме и други помещения в къщата, на които не съм отделила достатъчно, да не кажа никакво внимание при първоначалния оглед на местопрестъплението. Все пак проверих аптечката в спалнята. Винаги го правя. Мога да науча много за човека от това, с което той притъпява телесните неудобства. Разбирам кой страда от мигрена или някакво душевно заболяване, кой се е вманиачил на тема „здраве“. Знам например, че Брей се е тъпчела с валиум и авитан. Открих стотици хапчета, които е държала в шишенца от нуприн и тиленол. Имала е и малки количества буспар. Обичала е успокоителните. Била е готова на всичко, само и само да получи спокойствие. Ние с Бъргър разглеждаме стаята за гости в дъното на коридора. Не съм влизала в помещението и съм изненадана, че то е неизползваемо. Дори не е обзаведено, задръстено е с кашони, които Брей очевидно не си е дала труда да разопакова.
— Нямате ли чувството, че не е смятала да се задържа дълго тук? — пита ме Бъргър — вече ми говори така, сякаш съм част от екипа й, нейна първа помощничка. — Защото аз определено имам такова чувство. Човек не поема висока длъжност в полицейско управление, ако не смята, че ще се задържи на нея поне няколко години. Пък дори и постът да е само трамплин.
Надзъртам в тоалетната и забелязвам, че няма тоалетна хартия, няма хартиени салфетки, няма дори сапун. Ала онова, което намирам в шкафчето, ме изненадва доста.
— Екс-лакс — оповестявам аз. — Най-малко десетина опаковки.
Бъргър се появява на прага.
— Ама че работа! — възкликва тя. — Дали нашата суетна приятелка не е страдала от нередовен стомах?
Хора с булимия често посягат към слабителните, за да пречистят организма си след поредното безразборно тъпчене с храна. Вдигам дъската на тоалетната чиния и откривам остатъци от червеникав бълвоч, полепнали от вътрешната страна на ръба и на чинията. Според показанията на Андерсън, преди да умре, Брей е яла пица и аз си спомням, че не съм намерила в стомаха й почти нищо, само следи от кайма и зеленчуци.