— Ако някой е повръщал, а половин-един час по-късно е умрял, как смятате, стомахът му съвсем празен ли ще бъде? — изпреварва ме Бъргър в напасването на отделните късчета от пъзела.
— По стомаха ще има полепнали следи от храна. — Смъквам дъската на тоалетната чиния. — Стомахът никога не е напълно празен или чист, освен ако не си изпил огромни количества вода, които после си повърнал. Както например при промивка на стомаха след отравяне.
Пред очите ми се завърта друга част от филма. Тази стая е била срамната мръсна тайна на Брей. До нея не е имал достъп никой, влизал в къщата, тук е надзъртала единствено тя, затова и не се е страхувала, че ще я изобличат, а аз познавам добре стомашните разстройства и пристрастености и съм наясно, че който страда от тях, прави всичко възможно, за да скрие от другите срамния си ритуал. Брей е била решена да не позволява на никого да я хване, че се тъпче като невидяла, а после повръща, и това вероятно обяснява защо намерихме в къщата толкова малко храна. С лекарствата тя е овладявала тревожността, задължително съпътстваща всяко отклонение от нормата.
— Сигурно заради това Брей е отпратила Андерсън веднага след като са вечеряли — вметва Бъргър. — Искала е да изхвърли храната, и то насаме.
— Това при всички положения е една от причините — потвърждавам аз. — За хора с такива разстройства сякаш не съществува нищо друго. Няма да се учудя, ако Брей наистина е искала да остане сама. Възможно е дори да е повръщала тук, когато Шандон е дошъл. И заради това е била още по-уязвима.
Бъргър прави снимки на опаковките екс-лакс вътре в шкафчето.
— Ако е била насред ритуала, сигурно се е притеснила, почувствала се е притисната до стената. И първата мисъл, която й е хрумнала, е била за онова, което прави, а не за надвисналата опасност.
— Била е разсеяна.
Прокурорката се навежда и щраква и тоалетната чиния.
— Изключително разсеяна.
— Ето защо е побързала да приключи с каквото е правела, с повръщането де — възстановява Бъргър събитията. — Изскача като попарена оттук, затръшва вратата и отива при входа. Предполага, че щом се е почукало три пъти, значи е Андерсън. Очевидно се е подразнила и ядосала, може би дори е започнала да сипе ругатни, докато е отваряла и… — Стиснала мрачно устни, Бъргър излиза в коридора. — И после е мъртва.
Тя оставя сценарият да виси тежко във въздуха, докато двете с нея търсим мокрото помещение. Знае, че и аз мога да опиша разсейването и вцепеняващия ужас да отвориш предната врата и като пъклено изчадие от тъмното да ти връхлети Шандон. Бъргър открехва една по една вратите на дрешници и сервизни помещения, докато накрая намира в дъното на коридора входа на мазето. Мокрото помещение е долу и аз изпитвам странно смущение и притеснение, докато вървим под ослепителната светлина на голите крушки по тавана, включвани с връвчици. Не съм идвала и в тази част на къщата. Не съм виждала яркочервения ягуар, за който съм слушала толкова много. Той изглежда нелепо и неуместно в тъмното, задръстено с какво ли не, разхвърляно помещение, сякаш е дръзко, нахално олицетворение на властта, до която Брей се е домогвала и която е развявала като байрак. Сещам се как Андерсън гневно подметна, че й е била „момиче за всичко“. Съмнявам се Брей да е карала някога сама ягуара на автомивка.
Гаражът в сутерена изглежда вероятно така, както когато Брей е купила къщата: потънало в прах, сумрачно циментово пространство, застинало във времето. По нищо не личи тя да е внесла някакви подобрения. По пироните на стената са накачени инструменти, които подобно на ръчната косачка са вехти и ръждясали. Отстрани са подпрени резервни автомобилни гуми. Пералнята и сушилнята не са нови и макар да съм сигурна, че полицията ги е проверила, не виждам това да личи по нещо. И двете машини са пълни. Когато и да е прала за последно, Брей не си е направила труда да опразни пералнята и сушилнята и намотаните на топка бельо, дънки и кърпи са безнадеждно намачкани и дъхтят на прокиснало. Чорапите, още кърпи и спортните екипи в пералнята не са пуснати на центрофуга. Издърпвам горнище на анцуг „Спидо“.
— Дали е ходела някъде да спортува? — питам.