— Луси кога се връща в Маями? — пита тя, сякаш прочела мислите ми, сетне маха капака на тенджерата и разбърква супата с дълга дървена лъжица. — Какво ще пийнеш? Уиски?
— Силно.
Ана маха тапата на бутилката „Гленморанджи“ и отсипва от безценната възрозова течност върху леда в кристалните чаши.
— Не знам кога се връща. Нямам понятие. — Захващам да разправям на Ана онова, което тя не знае. — От Службата за алкохолни напитки, тютюневи изделия и огнестрелно оръжие провеждали акция в Маями, но нещо се е объркало. Избухнала престрелка. Луси…
— Да, да, Кей, това го знам. — Ана ми подава уискито. Понякога говори припряно, макар и да изглежда съвсем спокойна. — Съобщиха по всички новинарски емисии. И аз ти звъннах. Не помниш ли? Поговорихме за Луси.
— А, да, точно така — изпелтечвам.
Ана сяда на стола отсреща, облакътява се върху масата и се навежда напред, за да продължим разговора. Удивително стройна и снажна е, със стегнато тяло, пращи от здраве, сякаш годините нямат власт над нея. От синия анцуг очите й са с удивителния цвят на синчец, сребристата й коса е пригладена и прихваната с кадифена панделка на ниска конска опашка. Не знам дали си е правила пластична операция, дали ходи редовно на козметик, но подозирам, че съвременната медицина все има някакъв принос за външния й вид. Ана преспокойно би могла да мине и за петдесетгодишна.
— Според мен Луси ще остане при теб, докато приключат с разследването — отбелязва тя. — А ония бюрократи сигурно ще се мотаят до Второ пришествие.
Акцията наистина се издъни с гръм и трясък. Луси застреля на място двама от международна престъпна банда, която търгувала незаконно с оръжие и за която сега вече смятаме, че е свързана с клана на Шандон. Без да иска, рани и Джо, агентка от Службата за борба с наркотиците, която по онова време й беше и любовница. Тук едва ли става дума просто за бюрокрация.
— Но не съм убедена, че знаеш за Джо — обяснявам на Ана. — Луси работи с нея в РПН.
— Какво е това РПН?
— Район с повишен наркотрафик. На такива места пращат специален отряд, съставен от представители на различните служби, занимаващи се с организираната престъпност: Службата за спиртни напитки, тютюневи изделия и огнестрелно оръжие, Службата за борба с наркотиците, Федералното бюро за разследване, полицията в Маями — обяснявам аз. — Преди половин месец, по време на акцията, Джо бе улучена в крака. Оказа се, че куршумът е изстрелян от оръжието на Луси.
Ана слуша и отпива от уискито.
— И така, Луси прострелва случайно Джо и следващото, което излиза наяве, е личната им връзка — продължавам аз. — А тя бе доста обтегната. Да ти призная, не знам дали не са скъсали. Но Луси е тук. Предполагам, че ще остане за празниците, пък после ще видим.
— Не знаех, че Луси се е разделила с Джанет — отбелязва Ана.
— Доста отдавна.
— Жалко. — Наистина е разтревожена. — Джанет ми беше много симпатична.
Поглеждам си супата. Минало е доста време, откакто Джанет вече не е тема на разговори. Луси не обелва и дума за нея. Давам си сметка, че ми е много мъчно за Джанет и със зрелостта си тя е влияела благотворно на моята племенница и я е правела по-устойчива. Ако трябва да съм откровена, всъщност не харесвам Джо. И аз не знам защо. Може би защото — мисля си, докато се пресягам към чашата с уискито — просто защото тя не е Джанет.
— И Джо ли е в Ричмънд? — любопитства Ана.
— По ирония на съдбата е родом оттук, макар че те с Луси не са се запознали в Ричмънд. Срещнали са се в Маями, покрай работата. Джо е в болнични, сега е при родителите си. А те са тесногръди християни и не одобряват особено начина на живот на щерка си.
— При Луси всичко се получава трудно — вметва Ана и е права. — Дай й да стреля наляво и надясно. Какво се е настървила такава? Пак добре, че не уби още един човек.
Тежестта в гърдите ми става още по-голяма. Кръвта ми сякаш се е превърнала в тежък метал.
— Наистина, какво я прихваща, та иска да убива? — не мирясва Ана. — Този път се притеснявам не на шега. Ако онова, което чух по телевизията, е вярно де.
— Не съм гледала телевизия. Не знам какво казват.
Отпивам от уискито и пак ми се припушва. Колко ли пъти ще ги отказвам тия цигари?
— Насмалко да го застреля оня, французина де, Жан-Батист Шандон. Била е насочила дулото към него, но ти си я спряла. — Очите на Ана ме пронизват като свредел, тя търси още и още тайни. — Кажи, така ли е?