— Трябва да познавам Шандон, ако искам да го разгромя в съда — продължава Бъргър, а очите й отразяват вътрешния плам. — А мога да го опозная единствено чрез вас. Трябва да го направите, Кей. Трябва да ме отведете при него. Да ми го покажете. — Тя сяда на прага на камината и вдига театрално ръце. — Кой всъщност е Жан-Батист Шандон? Защо точно гаражът? Какво толкова му е особеното? Какво?
Замислям се.
— И аз не знам какво толкова особено е видял в него.
— Добре тогава. А за вас има ли нещо по-особено?
— Там държа дрехите, с които ходя на местопрестъпленията — опитвам се да се сетя какво му е особеното. — В гаража има и голяма пералня и сушилня. Никога не влизам с тези дрехи вътре в къщата, там ми е нещо като съблекалня.
В очите на Бъргър проблясва пламъче, тя явно се е сетила нещо, направила е някаква връзка. Изправя се.
— Покажете ми — моли ме.
Включвам осветлението в кухнята, после отиваме в антрето, където една от вратите води към гаража.
— Домашната ви съблекалня — повтаря Бъргър.
Щраквам лампите. Сърцето ми се свива — гаражът е празен. Мерцедесът ми го няма.
— Къде, да му се не види, ми е автомобилът? — подвиквам аз.
Оглеждам шкафовете по стените, гардеробчето от кедър със специално проветрение, старателно подредените градински сечива — все неща, каквито очакваш да видиш в такова помещение, нишата с пералнята, сушилнята и голямата чугунена мивка.
— Никой не ми е споменал, че ще ми взимат колата.
Гледам укорно Бъргър и в миг ме плисва недоверие. Прокурорката или е съвършена актриса, или наистина няма понятие какво е станало с автомобила. Отивам насред гаража и се озъртам, сякаш се надявам да открия нещо, по което да разбера какво е станало с колата ми. Обяснявам на Бъргър, че миналата събота, когато съм отишла у Ана, черният ми мерцедес си е бил тук. Оттогава не съм го виждала.
— Вие обаче сте го виждали — добавям аз. — Автомобилът тук ли беше последния път, когато сте идвали? Колко пъти сте били тук? — питам я без заобикалки.
Тя също кръстосва напред-назад. Прикляка при вратата на гаража и оглежда драскотините по каучуковата ивица, където според нас Шандон е подпъхнал нещо, за да влезе.
— Бихте ли отворили, ако обичате?
Прокурорката е свъсена като буреносен облак. Натискам копчето върху стената и вратата се вдига с трополене. Температурата вътре в гаража моментално пада.
— Не, автомобила го нямаше, когато дойдох. — Бъргър се изправя. — Изобщо не съм го виждала. При тези обстоятелства подозирам, че все знаете къде е — допълва прокурорката.
Нощта изпълва голямото празно пространство, аз отивам при Бъргър.
— Вероятно е конфискуван — изричам. — Божичко!
Тя кима.
— Все ще научим някой ден.
Извръща се към мен, в очите й проблясва нещо, което не съм виждала досега. Съмнение. Бъргър се притеснява. Може би само ми се иска да е така, но ми се струва, че й е мъчно за мен.
— И сега какво? — проронвам и продължавам да оглеждам гаража, сякаш го виждам за пръв път. — С какво ще се придвижвам?
— Алармата ви се е задействала в петък вечерта, към единайсет — продължава вече делово Бъргър. Отново е твърда и безпристрастна. Връща се към задачата ни — да минем по стъпките на Шандон. — Ченгетата идват. Водите ги тук и заварвате вратата отворена около педя. — Очевидно е прегледала доклада на полицаите за опита за проникване с взлом в къщата. — Валял е сняг и от външната страна на вратата сте забелязали стъпки. — Прокурорката излиза навън, аз я следвам. — Стъпките са били покрити с навят снежец, вие обаче сте видели, че отиват към другата страна на къщата и улицата.
И двете стоим без палта на алеята в пронизващия студ. Извръщам очи към навъсеното небе, няколко ледени снежинки ме докосват по лицето. Пак е заваляло. Зимата съвсем се е развихрила, няма спиране. През магнолиите и голите дървета блещукат светлините в къщата на съседите и аз се питам дали на жителите на Локгрийн им е останало поне мъничко спокойствие на духа. Шандон е нахлул и в техния живот. Няма да се изненадам, ако някои се преместят в друг квартал.
— Помните ли къде бяха стъпките? — пита ме Бъргър.
Показвам й. Тръгвам по алеята, заобикалям от другата страна на къщата и прекосявам двора, за да изляза на улицата.