Млъквам насред изречението. Помня, че в железарията платих в брой. Пет долара, някъде там. Не пазя касовата бележка, почти сигурна съм, и усещам как пребледнявам като платно. Бъргър е знаела от самото начало онова, което аз съм забравила: че съм купила секача не преди Брей да бъде смазана от бой, а ден след това. Но не мога да го докажа. Освен ако продавачът, обслужил ме в железарията, не извади лентата от касовия апарат и не се закълне, че тъкмо аз съм купила секача.
— А сега единия го няма. Секачът, който сте купили, е изчезнал — натъртва прокурорката, а мислите ми препускат като обезумели.
Обяснявам й, че не знам какво са намерили от полицията.
— Но нали сте били тук, докато са претърсвали къщата ви. Не бяхте ли тук, когато дойдоха от полицията? — пита ме тя.
— Показах им каквото искаха да видят. Отговорих на въпросите им. Бях тук в събота и излязох рано вечерта, но не мога да кажа, че съм наблюдавала какво точно са правили и какво са взели, пък и когато тръгнах, още не бяха приключили. Да ви призная, дори не знам докога са стояли в къщата ми и колко пъти са идвали. — Докато обяснявам всичко това, ме плисва гняв и Бъргър го усеща. — Божичко, не съм имала секач, когато Брей е била убита. Обърках се, понеже го купих в деня, когато намериха трупа й, а не когато е умряла. Била е убита предната вечер, а трупът й е бил намерен на другия ден — започвам вече да пелтеча.
— За какво точно служи секачът? — е следващият въпрос на Бъргър. — Между другото, неприятно ми е да ви го кажа, но когато и да твърдите, Кей, че сте купили секача, остава дребната подробност, че по секача — по единствения секач, намерен в къщата ви, има кръв на Брей.
— Използва се в строителството. Наоколо често сменят покривите. И правят зидове.
— Значи със секач работят майсторите по покривите? И се предполага, че Шандон е намерил секач в къщата при реката, където е проникнал с взлом. Където е имало ремонт и той се е укривал? — пита Бъргър, все така неумолима.
— Да, такива са предположенията — потвърждавам аз.
— И вашата къща е иззидана от камък и има аспиден покрив — отбелязва прокурорката. — Държахте ли изкъсо майсторите, докато работеха? Струвате ми се човек, който ще го направи. Перфекционистка.
— Би било глупаво да не ги държиш изкъсо, докато ти строят къщата.
— Питам се дали случайно не сте виждали секач, докато са работели тук? Например на строителната площадка или на колана на някой от майсторите?
— Не си спомням да съм виждала. Но не съм сигурна.
— И не сте притежавали секач до седемнайсети декември, когато сте отишли на пазар в железарията — точно преди две седмици и почти двайсет и четири часа след убийството на Брей?
— Не, до онази вечер не съм притежавала секач, поне не помня — отвръщам й.
— В колко часа го купихте? — пита ме Бъргър точно когато пред къщата чувам гърления тътен от джипа на Марино.
— Някъде около седем. Не знам точно. Може би между шест и половина и седем оня петък вечерта на седемнайсети декември — казвам аз.
В главата ми е пълна каша. Бъргър ме уморява до смърт — не си представям да излъжа и тя да не ме хване. Лошото вече е, че не различавам лъжа от истина, пък и не съм особено убедена, че Бъргър ми вярва.
— И от железарията се прибрахте направо у дома, така ли? — продължава тя. — Кажете ми какво друго правихте оная вечер.
На вратата се звъни. Поглеждам към екрана на охранителната система върху стената в хола и виждам, че е запълнен от лицето на Марино. Бъргър току-що ми е задала въпроса на въпросите. Току-що е приложила алхимията, до която, сигурна съм, ще прибегне и Райтър, за да ми почерни живота. Иска да чуе алибито ми. Иска да знае къде точно съм била в четвъртък вечерта, шестнайсети декември, когато Брей е била убита.
— Същия ден сутринта се върнах от Париж — отговарям аз. — Имах да върша разни дребни неща, прибрах се някъде в шест вечерта. По-късно, някъде към десет, отидох в Медицинския център на Вирджиния, за да видя Джо — бившата приятелка на Луси, която пострада при престрелката в Маями. Исках да проверя дали мога да помогна с нещо, понеже родителите й се бъркаха. — На вратата се звъни отново. — Исках да разбера къде е и Луси и Джо ми каза, че била в някаква кръчма в Гринидж Вилидж. — Понечвам да тръгна към вратата. Бъргър се е вторачила в мен. — В Ню Йорк. Луси беше в Ню Йорк. Прибрах се и й звъннах. Беше пияна. — Марино отново натиска звънеца и блъска по вратата. — И така, на въпроса ви, госпожо Бъргър: нямам алиби за времето между шест и десет и половина вечерта в четвъртък, понеже бях или у дома, или в автомобила — сама, съвсем сама. Никой не ме е виждал. Никой не е разговарял с мен. Няма кой да потвърди, че между седем и половина и десет и половина не съм ходила у Даян Брей и не съм я била със секач, докато я умъртвя.