Тоест, може да се каже, че откакто се помня, живея в лъжа. Това вероятно ще ти помогне да разбереш защо не искам да ме разпитват пред съда и защо ще правя, ще струвам, но няма да се подлагам на това. И така, Кей, истинската причина да ти напиша това дълго писмо е не за да ти разправям за патилата си. Най-сетне ще ти разкажа за Бентън.
Повече от сигурна съм — не знаеш, че известно време той ми беше пациент. Преди около три години дойде в кабинета ми. Беше потиснат, имаше какви ли не неприятности в службата, за които не можеше да разговаря с никого, включително и с теб. Сподели, че докато е работел във ФБР, се бил нагледал на всякакви ужасии, на възможно най-страшното, което мога да си представя, сподели още, че то го преследвало и заради допира си със «злото» той страдал неимоверно, но досега не се бил плашил. Лошите, общо взето, не се занимавали с него. Не му мислели злото и дори се блазнели от вниманието, което им оказвал по време на разпитите в затвора. Колкото до множеството разследвания, в които бил съдействал на полицията, и там не бил изложен на опасност. Серийните изнасилвачи и убийци не се интересували от него.
После обаче, няколко месеца преди да дойде при мен, започнали да се случват странни неща. Дано не ме подвежда паметта, Кей, но някой започнал да звъни на Бентън и да му затваря, а той не можел да проследи откъде се обаждат, понеже връзката била сателитна (вероятно е имал предвид клетъчните телефони). Получавал заплашителни писма, в които се говорело и за теб. Бентън съзнавал, че който пише писмата, знае за вас двамата и за връзката ви.
Веднага, естествено, се усъмнил в Кари Гретхен. Току повтаряше: «Тепърва ще има да патим от тази жена». По онова време обаче не проумяваше как тя може да му се обажда по телефона и да му праща писма — още лежеше в психиатричната клиника за лишени от свобода «Кърби» в Ню Йорк.
Ще обобщя половингодишните си разговори с Бентън, като ти кажа, че той имаше много силно предчувствие, че скоро ще умре. Страдаше ту от депресия, ту от повишена тревожност, ту от мания за преследване и започна да прекалява с пиенето. Твърдеше, че криел от теб запоите си и че те пречели на връзката ви. Докато те слушах по време на нашите разговори, Кей, останах с впечатлението, че и у дома поведението му се е променило. Сега вероятно разбираш някои от причините.
Исках да му предпиша лек депресант, той обаче не даваше и да се издума. Притесняваше се какво ще стане с теб и с Луси, ако му се случи нещо. Плакал е с глас в кабинета ми. Тъкмо аз му предложих да напише писмото, което сенатор Лорд ти предаде преди няколко седмици. Казах на Бентън: «Представи си, че си мъртъв и имаш последна възможност да кажеш нещо на Кей». Той ме послуша. Каза ти думите, които прочете в писмото.
По време на сеансите постоянно му намеквах, че вероятно знае повече за онзи, който го тормози, че си затваря очите и просто не иска да признае истината. Той все се колебаеше. Помня, имах ясното чувство, че разполага със сведения, които не иска или не може да сподели. Сега вече ми се струва, че се досещам какво е ставало. Стигнах до извода, че онова, което сполетя преди няколко години Бентън, и нещата, които сега се случват на теб, са свързани с онзи мафиот, сина на Марино. Роки се е хванал с мощна престъпна групировка и мрази баща си. Сигурно мрази и всеки, на когото баща му държи. Възможно ли е да е съвпадение, че Бентън е започнал да получава заплашителни писма и е бил убит малко преди онзи ужасен убиец Шандон да се озове в Ричмънд и ужасният син на Марино да му стане адвокат? Нима този мъчителен път не води към страшен завършек, който ще помете всичко добро в живота на Марино?
В кабинета ми Бентън често говореше за папката «ПП». В нея държал всички странни заплашителни писма и описанието на други необичайни случки. Попитах го какво ще рече «ПП» и той ми отговори: «Последен пристан». Поинтересувах се какво има предвид, а очите му се напълниха със сълзи. Точните му думи бяха: «Последният пристан е там, където ще свърша, Ана».