— Весели празници.
— Вече толкова години празнувам Рождество, а всъщност съм еврейка. — Ана се пресяга да вземе кафето. — Сутрин съм доста кисела — оплаква се.
Стискам й ръката, в тъмното изведнъж ми се вижда много стара и крехка.
— Прочетох писмото ти. Не знам какво да кажа, но не мога да го унищожа. Трябва да поговорим.
Ана продължава да мълчи. Струва ми се, че долавям облекчение. После приятелката ми пак започва да се инати, маха с ръка, сякаш с едно-едничко движение може да зачеркне целия си живот и онова, което ми е разказала за него. В просторната, пищно обзаведена спалня нощните лампи хвърлят дълги наситени сенки на мебели в стил Бидермайер, на старинни лампи и маслени картини. Дебелите копринени завеси са спуснати.
— Сигурно не биваше да ти пиша тия неща — отсича приятелката ми.
— Жалко, че не си ми ги написала по-рано, Ана.
Тя отпива от кафето и придърпва завивките чак до раменете си.
— Нямаш никаква вина за онова, което се е случило в детството ти — казвам й аз. — Не ти, баща ти е решавал. Опитал се е да ви защити, макар че всъщност не ви е опазил. Сигурно не е имал избор.
Тя клати глава.
— Ти не знаеш. Няма как да знаеш.
Нямам намерение да споря.
— Няма чудовища, които да се сравняват с тях. Родителите ми нямаха избор. Баща ми прекаляваше с пиенето. Почти през цялото време беше пиян и те също се напиваха с него. И до ден-днешен не понасям миризмата на шнапс. — Тя стиска с две ръце чашата с кафето. — Наливаха се като свине. Когато идваха на инспекция в лагерите в Гусен и Ебензее, министър Шпеер и антуражът се отбиваха и в нашия schloss, в малкия ни замък. Веднъж майка ми и баща ми устроиха пищно пиршество с музиканти от Виена, с най-отбрани гозби и шампанско и всички се напиха. Помня, скрих се в спалнята, много ме беше страх какво ще стане. Цяла нощ седях свита на кълбо под кревата, няколко пъти в стаята ми прокънтяваха стъпки, веднъж дори някой отметна завивките и изруга. Чак до заранта стоях под леглото и си мечтаех за младежа, който умееше да извлича от цигулката такива сладостни звуци. Често ме поглеждаше, а аз се изчервявах до уши и после, докато се криех под леглото, си мислех за него. Човек, способен да сътворява такава красота, не можеше да бъде лош. Мислих си цяла нощ за него.
— Цигуларят от Виена ли? — питам аз. — Онзи, в когото след време…
— Не, не — клати Ана глава в мрака. — Беше много години преди Руди. Но според мен точно тогава се влюбих в Руди, така да се каже, предварително, преди да съм го срещнала. Видях музикантите в черните фракове и бях омагьосана от вълшебството, което сътворяваха — искаше ми се да ме отвлекат далеч от този ужас. Представях си как стъпвам по нотите им и те ме отнасят на някакво чисто място. За миг се върнах назад във времето, в Австрия отпреди каменоломната и крематориума, когато животът беше простичък, хората — свестни, почтени и весели, с китни градини и къщи, с които се гордееха. През пролетта, в слънчеви пролетни дни мятахме пухените завивки по первазите на прозорците — да се проветрят на най-сладостния въздух, който някога съм вдишвала. Играехме по хълмистите злачни ливади, които сякаш водеха право към небето, татко ходеше на лов за глигани, мама шиеше и готвеше. — Ана млъква, върху лицето й се изписва сладостна тъга. — Не знаех, че един струнен квартет може да преобрази и най-ужасяващата нощ. А после, на крилете на моите мечти да ме отнесе като с вълшебна пръчица в обятията на мъж с цигулка, американец. Ето ме сега тук. Тук! Отървах се на косъм. Но всъщност, Кей, съвсем не ми се размина току-така.
Зората вече осветява и обагря пердетата и те стават с цвят на мед. Казвам на Ана, че се радвам, задето е тук. Благодаря й, че е разговаряла с Бентън и най-сетне го е споделила с мен. В някои отношения картината вече е по-пълна, сега разбирам доста неща. В други обаче не е. Не мога да кажа със сигурност как се е променяло настроението на Бентън, преди да го убият, знам обаче, че по времето, когато той е ходел при Ана, Кари Гретхен си е търсела нов съучастник, който да замести Темпъл Голт. Преди да отиде в затвора, е работила с компютри. Беше невероятна — изключително хитра и изобретателна, и е успяла да убеди някак управата на психиатричната клиника за лишени от свобода „Кърби“ да й дадат достъп до компютър. Така отново е изплела своята паяжина и се е свързала със света. Открила е нов съучастник, друг психопат и убиец на име Нютън Джойс. Направила го е по Интернет и Джойс й е помогнал да избяга от „Кърби“.
— Може би се е свързала по Интернет и с други хора — предполага Ана.