Дръпва с гръм и трясък вратата на хладилника, вади цял стек доматен сок с подправки и се заема да отваря една по една кутийките. Колко ли е изпил, преди да дойде, питам се аз, и това отприщва гнева ми. Като начало ми е криво, че Марино е сложил папката под коледната елха, сякаш иска да ми погоди дебелашка злокобна шега. Какво ли намеква? Това ли ми е коледният подарък? Или е толкова бездушен, та дори не се е усетил, че когато най-безцеремонно е метнал торбата с подаръците под елхата, вътре е била и папката? Марино профучава покрай мен и се заема да изстисква с електрическата изстисквачка разрязани наполовина лимони, като мята корите в мивката.
— Както гледам, никой няма да ми помогне, затова ще си помогна сам — нарежда той. — Ей! — провиква се, сякаш не сме заедно с него в кухнята. — Някой сети ли се да купи хрян?
Ана ме поглежда. Всички са се вкиснали. Кухнята сякаш е станала по-тъмна и студена, гневът ми напира да излезе. Всеки момент ще избухна, правя всичко възможно да се сдържа и да не се нахвърля на Марино. Повтарям си като курдисана, че все пак е Коледа. Точно така, Коледа! Марино грабва дълга дървена лъжица и се запретва да бърка със замах каната с коктейл „Кървавата Мери“, в която е излял възмутителни количества долнопробна водка.
— Ще си изповръщам червата — клати глава Луси. — Защо поне не купи свястна водка, например „Грей Гуз“.
— И дума да не става, то оставаше да пия френска водка! — Лъжицата потраква, докато той бърка коктейла, а после я изтръсква в ръба на каната. — Френско вино, френска водка. Как ли не! Ами италианското? — подвиква Марино с акцент, с какъвто говорят италианците в Ню Йорк. — Какво ще си кажат комшиите, а?
— В това, дето си го забъркал, няма нищо италианско — напомня му Луси и си вади бира от хладилника. — Ако изгълташ всичко това, утре сутринта леля Кей ще те заведе в службата си. Само че в чувал.
Марино гаврътва чаша от опасната смес.
— Покрай това се сетих — казва напосоки, — че като умра, леля ти Кей няма да ме реже. — Говори така, сякаш не стоя до него. — Да сме наясно! — Налива си поредната чаша, а ние сме зарязали кой каквото върши и сме го зяпнали. — Мисля си за тия неща вече десетина години. — Поредната юнашка глътка. — Майко мила, от това ще ми пламне главата. Не искам леля ти Кей да ме просне на пикливата си метална маса и да ме изкорми, все едно съм риба, която е купила на пазара. Без тия, чухте ли! Да си имаме уважението! Разбрал съм се с момичетата отпред. — Има предвид подчинените ми на регистратурата. — Само да сте посмели да ми разнасяте снимките. Вие какво си въобразявате, че не знам какво се върши там горе ли? Сравняват им пишките, ето какво. — Изгълтва още половин чаша и бърше с длан уста. — Чувал съм как ги мерят и ги одумват. Особено Клита — натъртва той мръснишки върху името на една от служителките.
Посяга пак към каната, аз обаче го спирам, а гневът ми се излива в рой груби думи.
— Я престани! Какво те прихваща бе, човек? Как смееш да ми се изтърсваш тук пиян и да се наливаш още? Я върви се наспи, Марино. Ана все ще ти намери свободно легло. И дума да не става да караш в това състояние! Но точно сега на никой не му е до изпълненията ти.
Той ме поглежда предизвикателно и присмехулно и пак надига чашата.
— Поне не си кривя душата — отвръща ми. — Пък вие си се преструвайте, че сте страшно весели, понеже, видите ли, било някаква си Коледа. Голям праз, като е Коледа! Луси напуска работа, преди да са я изритали, понеже се пише много умна и ни е обратна.
— Недей, Марино — предупреждава го тя.
— Макгъвърн също напуска работа, виж, не знам тя пък защо го прави — сочи я Марино с палец и намеква, че и Тиюн сигурно има същите сексуални наклонности като племенницата ми. — Ана, ще не ще, се изнася от собствената си къща, понеже ти си тук и те разследват за убийство. Ти също напускаш работа. То оставаше да не напуснеш, но чакай сега да му погледаме сеира и на губернатора и да видим дали ще те подкрепи. Щяла да бъде консултантка на свободна практика, моля ви се. Хайде де! Да се пукнеш от смях! — заваля той думите и се олюлява насред кухнята с моравочервено лице. — Страхотен ден, няма що! И кой остана, ха познайте де! Аз, аз, аз! — блъска Марино с чашата по плота, а после тръгва да излиза от стаята, блъска се в стената, изкривява една от картините и се изнизва в хола.
— Божичко! — въздиша тежко Макгъвърн.
— Селяндур! Простак! — крещи Луси.
— Папката — поглежда Ана след Марино. — Затова се е вкиснал такъв.