— Папката — поглежда Ана след Марино. — Затова се е вкиснал такъв.
Марино е изпаднал в пиянска кома и се е проснал на канапето в хола. Нищо не е в състояние да го смути. Той не се помръдва, но от хъркането му разбираме и че е жив, и че не знае какво става у Анини. Лазанята е готова, още е във фурната, за да не изстине, в хладилника пък се изстудява сладкишът с лимонов мус. Колкото и да я умолявах да не тръгва, Ана беше непреклонна и пое към Хилтън Хед, предстои й да пътува цели осем часа. Ранен следобед е. Ние с Луси и Макгъвърн седим вече часове наред на масата в трапезарията — отместили сме приборите да не ни пречат, подаръците си стоят непокътнати под елхата, пред нас е разтворена папката „ПП“.
Бентън се е погрижил за всичко. Сложил е всяко нещо в найлонова папка, по някои писма и пликове се аленеят петна нинхидрин, от което разбираме, че ги е проверявал за пръстови отпечатъци. Пощенското клеймо е ударено в Манхатън, кодът започва с три еднакви начални цифри: 100. Няма как да разберем в кой пощенски клон. Първите три цифри в кода обозначават града и показват, че писмото не е било пуснато в служебна пощенска кутия или някъде в провинцията — тогава кодът е петцифрен.
Най-отгоре в папката е сложено съдържание, в което са изброени общо шейсет и три неща с дати от пролетта на 1996 година (близо половин година преди Бентън да напише писмото, което да ми предадат, в случай че умре) до есента на 1998 година (броени дни преди Кари Гретхен да избяга от „Кърби“). Върху първото писмо пише „Веществено доказателство + 1“, сякаш Бентън го е приготвил да го представя пред съдебните заседатели. Пуснато е на 15 май 1996 година в Манхатън, не е подписано, набрано е на компютър и после е принтирано със засукан, нечетлив шрифт на „Уърд Пърфект“, който Луси определя като шрифт рансъм.
„Драги Бентън,
Аз съм тарторът на Клуба на грозниците, а ти си излъчен за негов почетен член! Знаеш ли? Всички членове стават грозници безплатно! Не си ли развълнуван? Чакай още подробности…“
Следват още пет писма, пуснати в разстояние от няколко седмици — във всички се говори за Клуба на грозниците и как Бентън щял да стане най-новият му член. Хартията е най-обикновена, използван е същият шрифт — рансъм, пак няма подпис, нюйоркският пощенски код е същият, както личи, подателят — също. При това очевидно е много хитър, понеже е пратил цели пет писма и чак на шестото е допуснал грешка, и то доста очевидна за набито око, затова съм озадачена как така Бентън не я е забелязал. Върху гърба на обикновения бял плик са се отпечатали букви от друг текст, които се виждат, стига да наклоня плика, така че светлината да пада под различен ъгъл.
Вадя от дамската си чанта гумени ръкавици и ги надявам, докато отивам в кухнята да взема електрическото фенерче. Ана го държи върху плота до тостера. Връщам се в трапезарията, изваждам плика от найлоновата папка, държа го за крайчетата и светвам отстрани с фенерчето към хартията. Долавям сянката на отпечаталата се дума: „Пощальон“, и веднага схващам какво е направил подателят на писмото.
— Франклин Д. — разчитам аз думите. — Има ли в Ню Йорк пощенски клон „Франклин Д. Рузвелт“? Понеже тук със сигурност пише Н. Ю., щат Н. Ю.
— Да. В моя квартал е — отговаря, зяпнала от учудване, Макгъвърн.
Минава откъм моята страна на масата, за да разгледа по-отблизо плика.
— Разследвала съм случаи, когато някой се опитва да си осигури алиби — обяснявам аз и сменям ъгъла на светлината. — Най-изтъркано е да кажеш, че когато е било извършено убийството, си бил много далеч и затова няма как ти да си убиецът. Има един лесен начин да го направиш — да пуснеш писмо от далечен град някъде по времето, когато е извършено убийството — демек, няма как ти да си убиецът, понеже е невъзможно да бъдеш на две места едновременно.
— Трето авеню — казва Макгъвърн. — Там се намира пощенски клон „Франклин Д. Рузвелт“.
— Имаме и част от адрес, другото не личи. Девет не знам какво си. Трето ав. Точно така, Трето авеню. Трябва просто да напишеш адреса върху плика, да лепнеш марка, сетне да пъхнеш първия плик в друг, по-голям, който да адресираш до пощальона на съответния пощенски клон, откъдето искаш да пратят писмото. Той е длъжен да го пусне. И така, човекът, който е написал това писмо тук, го е сложил в друг плик и когато го е адресирал, адресът се е отпечатал върху долния плик.
Луси също е дошла при мен и се е надвесила да разгледа плика.
— Кварталът на Сюзан Плес — казва тя.
За капак писмото, най-злостното от всички, е с дата 5 декември 1997 година — същия ден, когато Сюзан Плес е била убита.