„Ей, Бентън,
Как си бе, кандидат-грознико? Имаш ли си понятие какво е да се погледнеш в огледалото и да ти иде да си теглиш куршума? Нямаш, а? Скоро ще проимаш. Мноооого скооооро. Ще те изкормя като коледна пуйка, така да знаеш, ще направя същото и с Най-голямата патка, дето я чукаш, ако ти остане време и не се опитваш да разбереш що за птички сме ние с теб. Не мога да ти опиша с какъв кеф ще й разпоря с големия си нож всичките шевове. Quid pro quo17, нали така? Кога най-после ще се научиш да не си пъхаш гагата, дето не ти е работа?“
Представям си какво му е било на Бентън, когато е получавал тия просташки гадни писания. Представям си го как седи на бюрото в неговата стая у нас, как е отворил преносимия компютър и го е включил в модема, как е оставил куфарчето и кафето наблизо — да са му подръка. От бележките, които си е водил, се вижда, че е определил шрифта като „рансъм“18 и после е проверил значението: „Да освободиш някого или нещо, като платиш“, „да откупиш“, „да избавиш от грях“, разчитам аз драскулките му. Сигурно съм била в другия край на коридора, в кабинета или в кухнята точно когато е четял писмото и е проверявал в речника значението на „откуп“, а той не ми е казал и дума. Луси отсъжда, че не е искал да ме обременява: и да съм знаела, пак е нямало да бъда в състояние да му помогна. Да направя каквото и да било, добавя племенницата ми.
— Кактус, лилии, лалета — продължава да чете Макгъвърн страниците в папката. — Значи някой му е пращал в „Куонтико“ букети, без да се подписва.
Разлиствам десетките листчета, на който пише само „Затвориха“, после точният час и датата. Обаждали са му се по прекия телефон в отдел „Поведенчески науки“, Бентън не е успял да установи откъде са набирали номера, значи вероятно са звънели от клетъчен телефон. Единственото, което е отбелязал върху листчетата, е: „Мълчат, после затварят“. Макгъвърн ни съобщава, че цветята са били поръчвани в цветарница на Лексингтън авеню, където Бентън очевидно е ходил да провери, и Луси се обажда на „Справки“ да види дали там още има цветарски магазин. Там си е.
— Тук пише нещо за плащането. — Сърцето ми се къса, докато се взирам в ситния разкривен почерк на Бентън. — По пощата. Поръчките са правени по пощата. В брой, тук е написал „в брой“. Значи, който е поръчвал букетите, го е правел по пощата и е плащал в брой.
Връщам се на съдържанието в началото на папката. Така си и знаех, от номер петдесет и първи до петдесет и пети веществените доказателства са все поръчки за букети, получени в цветарницата. Обръщам на съответните страници.
— Набрани на компютър и неподписани. Поръчка за малък букет лалета на стойност двайсет и пет долара и молба да бъде изпратен на адреса на Бентън в „Куонтико“. Малък кактус също за двайсет и пет долара и така нататък, пликове с клеймото на Ню Йорк.
— Вероятно пак е правел същото — отбелязва Луси. — Пускал е поръчките чрез пощальон в Ню Йорк. Въпросът е откъде ги е пращал.
Няма как да узнаем без външния плик, който служителките в пощата вероятно са хвърлили в кошчето за отпадъци още щом са го отворили. Дори и да разполагахме с тези пликове, е почти изключено подателят да си е написал адреса. Най-многото, на което би могло да се надяваме, е да е имало марки.
— В цветарския магазин сигурно са решили, че си имат работа с някой превъртял или с човек, който не признава кредитните карти — отбелязва Макгъвърн. — Или върти тайна любов.
— Или е в затвора.
Мисля си, разбира се, за Кари Гретхен. Представям си как е пращала писмата от „Кърби“. Пъхала ги е във външен плик, адресиран до пощальона в някой от пощенските клонове, и така ако не друго, е укривала от персонала в психиатричната болница на кого ги праща, било то на цветаря или направо на Бентън. Беше логично да е използвала и пощенски клон в Ню Йорк. Разполагала е с адресите на различни клонове, има ги във всеки телефонен указател, и по интуиция усещам, че Кари се е надявала никой да не се досети, че писмата са пуснати в същия град, където си излежава присъдата. Просто не е искала персоналът в „Кърби“ да се усъмни, а не знам по белия свят да е живял човек, по-хитър и изобретателен от Кари. Каквото и да правеше, го изпилваше до най-малките подробности. Познаваше из дъно начина на мислене на Бентън, точно както и той — нейния.
— Ако наистина е Кари — отбелязва мрачно Макгъвърн, — трябва да се запитаме дали по някакъв начин тя не е свързана с Шандон и с извършените от него убийства.