— Изобщо няма да се учудя, ако е забъркана — отвръщам ядно и се отблъсквам от масата. — И е знаела прекрасно, че ако прати на Бентън писмото с датата на деня, когато е била убита Сюзан, той ще побеснее. Веднага ще направи връзката.
— И е избрала пощенски клон в квартала на Сюзан — добавя Луси.
Умуваме и прехвърляме вероятностите до късния следобед, когато решаваме, че е време за коледната гощавка. Будим Марино, обясняваме му какво сме открили и продължаваме да го обсъждаме, докато ядем салата от маруля, кромид лук и домати, обилно поръсена с ябълков оцет и чист зехтин. Марино лапа и лапа, сякаш дни наред не е слагал и залък в уста, тъпче се с лазаня, докато спорим, разсъждаваме на глас и се питаме: ако наистина Кари Гретхен е тормозела Бентън и по някакъв начин е била свързана с престъпния клан Шандон, дали убийството на Бентън е извършено просто защото тя е психопатка? Дали то не е престъпление, зад което стоят хора от организираната престъпност, решили да го изкарат нещо лично, безсмислено и налудничаво и наели Кари, която начаса се е съгласила да бъде маша в техните ръце?
— С други думи — казва ми Марино с пълна уста, — дали смъртта му не е същото, в което обвиняват и теб.
Всички на масата млъкваме. Не схващаме накъде бие, после обаче аз се сещам.
— Искаш да кажеш, че за убийството му има съвсем друг мотив, но са го извършили така, че да изглежда като работа на сериен убиец?
Той свива рамене.
— Точно както обвиняват теб, че си убила Брей, а после си извъртяла нещата така, че да натопиш Върколака.
— Сигурно затова от Интерпол се разтичаха и вдигнаха такава пушилка — отсъжда Луси.
Марино си налива от пивкото френско вино и го изгълтва, сякаш е лимонада.
— Точно така, Интерпол. Бентън може би е почнал да мъти водата на ония от престъпния клан и…
— Заради Шандон — прекъсвам го, все по-съсредоточена, понеже ми се струва, че май съм попаднала на следа, която да ме отведе при истината.
Неканен гост на коледната гощавка е Джейми Бъргър. Цял следобед мислите ми току се отклоняват към нея. Постоянно си припомням едно от първите неща, които ме попита, когато се срещнахме в заседателната зала до служебния ми кабинет. Прокурорката се интересуваше дали след убийствата, които Шандон е извършил в Ричмънд, някой му е правил психологически портрет. Почти веднага ми зададе този въпрос и очевидно смята, че психологическите портрети са важни. Не се и съмнявам, че е възложила да се направи такъв портрет и на убиеца на Сюзан Плес, и ме гложди все по-силното съмнение, че Бентън вероятно е знаел за случая.
Ставам от масата.
— Чувствайте се като у дома си — казвам на глас на Бъргър.
Плисва ме разочарование, когато бръквам в дамската си чанта, за да извадя визитната й картичка. На нея е написан и домашният й телефон и аз го набирам от кухнята на Ана — да не ме чува никой. Смутена съм. Освен това съм уплашена и вбесена. Ако греша, ще стана за смях. Ако съм права, прокурорката, да я вземат мътните дано, е трябвало да бъде по-откровена с мен.
— Ало! — вдига някаква жена.
— Госпожо Бъргър! — казвам аз.
— Един момент. — После се провиква: — Мамо! Теб търсят!
Веднага щом прокурорката вдига, я питам:
— Какво още не знам за вас? Ясно е като бял ден, че не знам много неща.
— О, Джил ли? — Бъргър вероятно говори за момичето, вдигнало телефона. — Децата са от първия брак на Грег. Две са, още нямат и двайсет години. И днес ще ги спазаря с първия, който ги поиска. Направо ще му платя, само и само да ги вземе.
— Дрън-дрън, на друг ги разправяй тия! — провиква се пак някъде в стаята Джил и се смее.
— Чакайте да отида на по-спокойно място — казва Бъргър, докато върви към друга стая в къщата, където живее с мъжа си и с двете деца, за които изобщо не е отваряла дума, въпреки че прекарахме заедно доста часове. Виж я ти нея! — Какво има, Кей?
— Познавахте ли се с Бентън? — питам я без недомлъвки.
Мълчание.
— Чувате ли ме? — казвам.
— Да, чувам ви — отвръща тя вече по-тихо и сдържано. — Чудя се как най-добре да ви отговоря…
— Защо например да не ми кажете истината? Поне веднъж.
— Винаги съм ви казвала истината — възразява прокурорката.
— Не на мен тия. Чувала съм, че ако искате да притиснете някого до стената, измисляте какви ли не лъжи. Заплашвате го, че ще го сложите на детектора на лъжата или ще му биете серум на истината, за да изплюе камъчето. Освен това човек лъже и когато премълчава истината. Искам да чуя истината. Цялата истина. За бога, имал ли е Бентън нещо общо с разследването на убийството на Сюзан Плес?