— Да, Кей — отговаря тя. — Имал е.
— Разкажете ми, госпожо Бъргър. Цял следобед преглеждам писма и други странни неща, които е получавал, преди да го убият. Всичките са минали през пощенския клон в квартала на Сюзан.
Мълчание.
— Срещала съм се многократно с Бентън, пък и окръжната прокуратура ползва, естествено, услугите на отдел „Поведенчески науки“. Най-малкото по онова време. Сега работим с психиатър криминалист, който живее в Ню Йорк. През годините сме си сътрудничили с Бентън по други случаи. Звъннах му и го повиках още щом научих за убийството на Сюзан и отидох на местопрестъплението. Огледахме педя по педя жилището на убитата, точно както ние с вас местата, където са извършени убийствата в Ричмънд.
— А споменавал ли ви е някога, че получава странни писма, че му се обаждат по телефона и му мълчат, за друго? И че може би има връзка между човека, който го прави, и убиеца на Сюзан Плес?
— Ясно — е единственото, което ми казва тя.
— Ясно ли? Какво толкова му е ясното?
— Ясно е, че знаете — отговаря ми прокурорката. — Въпросът е: откъде?
Разказвам й за папката „ПП“. Обяснявам й, че както личи, Бентън е дал да проверят писмата за пръстови отпечатъци, но се питам на кого, къде и какви са резултатите. Бъргър отвръща, че нямала представа, но че щяла да провери в Автоматизираната система за разпознаване на пръстови отпечатъци.
— По пликовете има пощенски марки — съобщавам й още аз. — Бентън не ги е махнал, значи не е проверявал ДНК.
Едва напоследък благодарение на метода за изчисляване на плазмените нива анализът на ДНК стана толкова съвършен, че си струва да се изследва и слюнката, в случай че който е залепил марките, ги е навлажнил, като е прокарал по тях език. Не съм сигурна дали по онова време дори Кари е знаела, че ако е навлажнила марките с език, веднага ще засечем самоличността й. Виж, аз знаех. Ако Бентън ми беше показал тези писма, щях да му препоръчам да прати за проверка марките. Може би щеше да получи някакъв резултат. И сега нямаше да е мъртъв.
— По онова време мнозина дори в органите на реда просто не се сещаха за тези неща — казва Бъргър за пощенските марки. — И днес ченгетата сякаш не се занимават с друго, освен да издирват чашите, с които някой е пил кафе, хавлиени кърпи с полепнала по тях пот, хартиени салфетки, угарки. Странна работа!
Хрумва ми нещо невероятно. Покрай думите на прокурорката се сещам за случай в Англия, когато някакъв мъж бил несправедливо обвинен, че е извършил кражба с взлом, просто защото станала някаква грешка в Националната база данни в Бирмингам. Адвокатът му настоял за повторна експертиза на ДНК, открита на местопрестъплението, като този път се използват десет, а не както предишния път обичайните шест точки. Тези точки, или алели, са строго определени места в генетичната карта на всеки. Някои алели са по-разпространени, отколкото други, затова колкото по-рядко се срещат дадени алели и колкото повече точки се изследват, толкова по-голям е шансът да откриете съответствие, което в буквалния смисъл на думата не е точно съответствие, а статистическа вероятност, при която е почти невъзможно да приемеш, че заподозреният не е извършител на престъплението. В случая във Великобритания човекът, уж извършил кражбата с взлом, бил оправдан след повторна проверка на допълнителните точки, или алели. Вероятността от грешка е едно на трийсет и седем милиона, но ето че се е получила.
— Когато в случая със Сюзан проверявахте ДНК, приложихте ли КТП? — питам аз Бъргър.
КТП е най-новата технология в изследването на ДНК. При нея просто засилваме ДНК с метода за изследване на плазмените нива и разглеждаме повтарящите се двойки, основи, наричани къси тандемни повторения. Днес задължително изискване при анализа на ДНК е да се изследват най-малко тринайсет точки, или алели, за да не се получават грешки.
— Знам, че лабораторията ни е оборудвана по последната дума на техниката — отвръща Бъргър. — От години прилагаме метода за изследване на плазмените нива.
— Има и един по-стар метод, който е твърде надежден, но за него се иска страшно много време — допълвам аз. — През 1997 година всичко се свеждаше до това колко проби взимаш, или колко точки изследваш. При първия анализ на пробата в лабораторията рядко се занимаваха с повече от десетина точки. Скъпо е. Така например, ако в случая със Сюзан са изследвали четири точки, може да са се натъкнали на едно доста рядко срещано изключение. Дано в Службата по съдебна медицина са запазили пробата.