— И какво е това необичайно изключение?
— Наблюдава се при роднини. При братя. Ако единият е оставил семенната течност, а другият — космите и слюнката.
— Но вие нали сте изследвали ДНК на Тома? Подобна е на ДНК-то на Жан-Батист, но не съвпада напълно, нали?
Направо не мога да повярвам на ушите си. Бъргър е развълнувана.
— Преди броени дни повторихме анализа, но вече не с четири или шест, а с тринайсет точки — потвърждавам аз. — Предполагам, че в профилите има много еднакви алели, но се срещат и различни. Колкото повече проби изследваш, толкова повече различия откриваш. Особено при чести кръвосмешения. А в рода на Шандонови вероятно става въпрос именно за кръвосмешение — те живеят от векове на остров Сен Луи и няма да се учудя, ако са се женели помежду си, например братовчед за братовчедка. Това би могло да обясни и вроденото уродство на Жан-Батист Шандон. Колкото повече са кръвосмешенията, толкова по-голяма е вероятността от генетични заболявания.
— Трябва на всяка цена да изследваме повторно семенната течност в случая със Сюзан — решава Бъргър.
— Във вашата лаборатория ще го направят и бездруго, нали му е предявено обвинение в убийство — напомням й аз, — но сигурно няма да е зле да ги пришпорите.
— Дано само не се окаже, че семенната течност е на друг — въздиша притеснена Бъргър. — Здравата ще загазим, ако при повторния анализ се установи, че ДНК е на друг. Обвинението ми отива на кино.
Прокурорката е права. Ще има доста да се поизпоти. Дори на нея ще й бъде трудно да убеди съдебните заседатели, че Шандон е убиецът на Сюзан, при положение че неговата ДНК не съвпада с тази на семенната течност, открита по трупа на убитата.
— Ще накарам Марино да занесе в лабораторията в Ричмънд пощенските марки и листовете на писмата — да проверят дали няма пръстови отпечатъци — казва след това тя. — И, Кей, много ви моля, не разглеждайте нещата в папката, оставете ги. Може да послужат за доказателство. Не предавайте в лабораторията нищо, чухте ли!
— Да.
Поредното напомняне, че съм заподозряна в убийство.
— Искам да ви предпазя — допълва прокурорката.
— След като, госпожо Бъргър, сте знаели за писмата, за онова, което се е случвало с Бентън, какво си помислихте, когато го убиха?
— Ако не броим очевидния шок и мъката ли? Че е бил убит от човека, който го е тормозел. Да, това беше първото, което ми хрумна. Но когато се изясни кои са убийците и те бяха застреляни, реших, че няма какво да разследвам.
— Ако Кари Гретхен наистина е пращала писмата със заплахите, тя е написала най-ужасното същия ден, когато е била убита и Сюзан.
Мълчание.
— Според мен не бива да изключваме някаква връзка. — По този въпрос съм непреклонна. — Както личи, Сюзан е била първата жертва на Шандон в Щатите и след като Бентън е бил привлечен към разследването, той явно е започнал да се натъква на неща, водещи право към престъпния клан. Кари е била жива, намирала се е в Ню Йорк, когато Шандон е пристигнал там и е убил Сюзан.
— И Бентън може би е открил нещо? — пита не особено убедена Бъргър.
— Повече от сигурно е — отвръщам аз. — Познавах го, познавах и начина му на мислене. Защо например е отишъл с папката във Филаделфия, ако не е имал причина да смята, че странните неща в нея са свързани с онова, което Кари и съучастникът й вършат: убиват хора и им изрязват лицата. Правят ги грозни. В бележките, които Бентън е получавал, се казва, че той ще погрознее, и със сигурност…
— Пратете ми копие от папката — прекъсва ме Бъргър. От гласа й личи, че най-неочаквано е решила да затваряме. — Тук, в къщата, имам факс апарат.
После ми дава номера.
Отивам в кабинета на Ана и следващия половин час преснимам всичко в папката „ПП“, понеже не мога да пъхна във факса ламинираните листове. Марино е допил бургундското и когато се връщам в хола, вече спи като заклан на канапето, а Луси и Макгъвърн седят пред запалената камина, говорят си, продължават да рисуват сценарии, които под влиянието на алкохола стават все по-страховити. Коледата се изнизва шеметно покрай нас. Накрая, в десет и половина стигаме и до подаръците и Марино, макар и неизтрезнял, се вживява в ролята на Дядо Коледа: връчва кутиите и се прави на страшно весел. Но съвсем се е вкиснал и всеки опит да е смешен завършва с хапливост. В единайсет телефонът на Ана звъни. Обажда се Бъргър.