— Папката си е доста загадъчна — съгласявам се аз.
— От кого се е страхувал да не я види? От ченгетата ли? Знаел е, че ако му се случи нещо, първи те ще се докопат до папката. Така и стана. Полицаите във Филаделфия претършуваха педя по педя хотелската стая и чак тогава ми връчиха папката. Бентън вероятно се е досещал, че рано или късно тя ще попадне и у теб. Може би и у Луси.
— Според мен важното тук е, че Бентън не е бил сигурен кой ще види папката. Затова е бил предпазлив, нищо повече. Славеше се като много предпазлив.
— Да не говорим пък — допълва Марино, — че беше отишъл да помага на Службата за спиртни напитки, огнестрелно оръжие и тютюневи изделия. Значи е очаквал и някой от Службата да види папката. По онова време и Луси работеше там. Макгъвърн също — оглавяваше групата, разследваща пожарите, които Кари и онзи задник, нейният помагач, подпалваха, за да прикрият гадното си хоби да обезобразяват хора. — Марино присвива очи. — Тали също работи в Службата, негодникът му с негодник! — напомня той. — Дали да не му вземем и на него едни проби за ДНК. Не е цвете за мирисане. — Върху лицето му пак се изписва познатото изражение. Очевидно няма да ми прости до гроб, задето съм преспала с Джей Тали. — Дали пък ти нямаш някъде шибаната му ДНК? Само не се бъзгай от каламбура! Дали от Париж не ти е останало някое петънце, което си пропуснала да изпереш?
— Млъквай, Марино! — казвам му тихо.
— Добре де, млъквам! — Става и се запътва към барчето. Сега пък е решил да се почерпи с бърбън. Налива си от бутилката „Букърс“ и се връща на масата. — Голям майтап ще падне, ако се окаже, че онова приятелче Тали е забъркано. Може би затова те повика в Интерпол. Да те попритисне и да види дали знаеш, каквото е знаел и Бентън. Може би след убийството на Сюзан Бентън се е поразровил и се е натъкнал на неща, приближили го до истината, а Тали не е могъл да си позволи тя да се разчува.
— Какво си шушукате вие двамата? — пита Луси — не съм я усетила кога е дошла в кухнята.
— Май ти се отваря работа — поглежда я Марино с подпухнали очи и клатушка бърбъна в чашата. — Защо вие с Тиюн не вземете да поразучите Тали. Както гледам, не му е чист косъмът. Между другото — казва той вече на мен, в случай че не знаеш, Тали беше с хората, откарали Шандон в Ню Йорк. Кажи ми сега, не е ли странно? Присъства на разпита, проведен от Бъргър. Прекарва шест часа в автомобила заедно с Шандон. Няма да се учудя, ако двамата вече си пият заедно питието, ако не са го правели и преди де.
Луси е пъхнала ръце в джобовете на дънките и се е вторачила през кухненския прозорец, изглежда стъписана и притеснена от онова, което е казал Марино. Той е плувнал в пот, държи се просташки, едвам се крепи на крака, ту е злъчен и преизпълнен с омраза, ту се муси като малко дете.
— Знаеш ли какво не понасям? — продължава той. — Не понасям лоши ченгета, които винаги се измъкват сухи от водата, понеже на никого не му стиска да ги погне. Никой не иска и с пръст да го докосне тоя Тали, не иска дори да опита, защото, видите ли, той ни бил полиглот, бил следвал в Харвард, бил богат като Крез и бил от голямото добрутро…
— Вече наистина не знаеш какво говориш — прекъсва го Луси. Макгъвърн също е дошла в кухнята. — Грешиш. Джей не е недосегаем и ти не си единственият човек под слънцето, който си има едно наум за него.
— И то голямо едно наум — продължава като ехо Макгъвърн.
Марино млъква и се подпира на плота.
— Мога да ви кажа какво сме научили досега — обръща се към мен Луси. Говори тихо, без особено желание, мери всяка своя дума, защото никой не знае какво точно изпитвам към Джей. — Макар и да ми е неприятно, понеже още нищо не е доказано със сигурност. Дотук обаче нещата не изглеждат никак розови.
Тя се взира в мен, сякаш чака насърчение.
— Добре, нека чуем — казвам й аз.
— Вярно, дай да чуем. Целият съм слух — подканя и Марино.
— Проверих го в няколко бази данни. Няма досие в полицията, нито в съда, срещу него не се водят дела за дългове и издръжка. Не че сме и очаквали да е регистриран като сексуален маниак или баща, който си е зарязал децата, не е сред безследно изчезналите, издирваните и така нататък, по нищо не личи и ФБР, ЦРУ или Службата за спиртни напитки и огнестрелно оръжие да го водят на отчет. Но докато проверявах регистрите на недвижимите имоти, се натъкнах на нещо, от което ми светна червена лампичка. Тали има, моля ви се, мезонет в Ню Йорк, където понякога подслонява отбрани приятели, включително важни клечки от органите на реда — обяснява Луси на мен и на Марино. — Жилище за три милиона, че и отгоре, натъпкано с антики, с изглед към Сентръл Парк. Джей се хвали, че било негово. Е, не е. Оказа се, че е записано на някаква фирма.