— Богаташите често регистрират имотите си на различни фирми, за да не се разчува, че живеят там, а също за да не им ги отнемат, ако някой тръгне да ги съди — натъртвам аз.
— Така е. Лошото само е, че фирмата не е на Джей — уточнява Луси. — Освен ако той не притежава въздухоплавателна компания за товарни превози.
— Странно, нали? — включва се и Макгъвърн. — Все пак знаем, че кланът Шандон използва за прикритие транспортни фирми. Дали пък няма някаква връзка? Но още е рано да се каже.
— Изобщо не се изненадвам — пелтечи Марино, погледът му обаче е блеснал. — Помня прекрасно как го раздаваше голям тузар, дето е завършил Харвард и не си знае парите, нали, докторке? Сещаш ли се, бях много учуден, когато ни натовариха на лиърджета, а после на конкорда, който да ни откара във Франция. Знаех, че Интерпол не се е изръсил и с цент за всичко това.
— Джей не е бивало да се хвали с мезонета — отбелязва Луси. — Както личи, и той има ахилесовата пета на сума ти други отрепки: суетен е. — Тя ме поглежда. — Искал е да ти грабне акъла, затова те е качил на свръхзвуков самолет и е обяснил, че билетите били служебни. Знаем, че понякога авиокомпаниите наистина заделят места за службите на реда. Ние обаче ще проверим кой е направил резервациите и какво е обяснил.
— Поне според мен големият въпрос е дали мезонетът е собственост на клана Шандон — намесва се и Макгъвърн. — Сигурно си представяте колко надълбоко трябва да разровим, за да стигнем до Шандон.
— Няма да се учудя, ако притежават цялата сграда — отсъжда Марино. — Заедно с половината Манхатън.
— Тая фирма няма ли си собственици? — питам аз. — Не се ли натъкнахте на любопитни имена?
— Открихме имена, но поне засега те не ни говорят нищо — уточнява Луси. — Иска се доста време, докато разследваш фирмена регистрация. Проверяваме и хората, на които се води фирмата, и работещите в нея, и свързаните с тях. И така до Второ пришествие.
— И какво общо имат с всичко това Мич Барбоса и Росо Матос? — любопитствам аз. — Ако изобщо имат нещо общо. Все пак някой е взел от къщата ми ключ и го е пъхнал в джоба на Барбоса. Как мислите, Джей ли го е направил?
Марино сумти и отпива от бърбъна.
— Лично аз гласувам с две ръце „за“ — подмята той. — Не само е пъхнал ключа, ами е отмъкнал и секача. Не се сещам кой друг ще го направи. Познавам до един хората, влизали в къщата ти. Освен ако не го е взел Райтър де, но той си е мижитурка и страхливец, надали се е забъркал в нещо.
Не че сянката на Джей не се е мяркала и досега в мислите ми. Знаем, че е бил в къщата ми. Знаем, че ми е сърдит. Всички подозираме, че като човек не е цвете за мирисане, но ако наистина е подхвърлил ключа, ако наистина го е откраднал от дома ми и го е дал на някой друг, значи е пряко замесен в изтезанията и убийството на Барбоса, а от там — по всяка вероятност и на Матос.
— Къде е сега Джей? Някой знае ли? — взирам се аз в лицата им.
— Беше в Ню Йорк. В сряда. После вчера следобед го засякохме в окръг Джеймс Сити. Но нямам и понятие къде се намира точно сега — отговаря Марино.
— Има още едно-две нещица, които сигурно ще поискаш да узнаеш — обръща се Луси към мен. — Едното наистина си е доста странно, още си блъскам главата над него. Докато проверявах кредитните карти, се натъкнах на двама души с името Джей Тали, но с различна адресна регистрация и осигурителен номер. Първият Джей Тали си е извадил осигурителния номер някъде през 1960–1961 година във Финикс. Значи не е нашият Джей, освен ако той не е прехвърлил четирийсетте. Но според мен ми е горе-долу връстник, на трийсетина години, нали? Вторият Джей Тали, когото открих, си е извадил осигурителния номер между 1936 и 1937 година. Така и не установих датата му на раждане, но явно не е в първа младост и е започнал да плаща осигурителни вноски малко след приемането на Закона за задължителното обществено осигуряване от 1935 година. По всяка вероятност е минимум на седемдесет. Явно непрекъснато пътува, понеже използва пощенски кутии, а не постоянен адрес. Освен това често си купува коли, случвало се е да ги сменя по два пъти на година.
— Тали споменавал ли ти е къде е роден? — пита ме Марино.
— Обясни, че е прекарал почти цялото си детство в Париж, а после е дошъл заедно с майка си и баща си в Лос Анджелис — отговарям аз. — И ти беше в кафенето на Интерпол, когато Джей го каза.