— Вече е късно — обяснявам му аз. — На Чероки Роуд съм. — Изопвам се досущ малко дете, което стяга мускулите на стомахчето си, понеже е дръзнало да каже на някого да го удари с все сила по корема. — Казвай, каквото имаш да казваш. Какво пише във вестника?
Очаквам някой да се е раздрънкал пред журналистите за заседанието на разширения състав на съдебните заседатели и се оказвам права. Карам все така по Чероки, зимата се топи на ручейчета и локви и от покривите с мокър звук се свлича размекнат сняг.
— „Главната съдебна лекарка е заподозряна в жестока касапница“ — чете ми Марино огромното заглавие на първа страница. — Има и твоя снимка — добавя той. — Май е същата, която оная пикла ти направи пред вас. Нали се сещаш, фотографката, дето се преби на леда? Вижда се как се качваш на моя джип. На джипа му е само добре дошло. Но на теб…
— Кажи ми само какво пише — прекъсвам го аз.
Марино продължава с подзаглавията, докато аз взимам острите завои по Чероки Роуд. Във вестника пишело, че разширен състав на съдебните заседатели към съда в Ричмънд ме разследвал за убийството на заместник-началничката на полицейското управление Даян Брей. Разкритието било описано като „шокиращо“ и „странно“, всички в местните органи на реда били „възмутени от дън душа“. Главният прокурор на щата Бъфорд Райтър отказал да направи изявление, но според неназован източник именно той бил възбудил разследването, при това с огромна болка, понеже се били явили свидетели, които били дали показания, а полицията била предоставила веществени доказателства, които нямало как да се пренебрегнат. Други неназовани източници твърдели пък, че съм била в крайно обтегнати отношения с Брей, според която съм била пълна некадърница и не съм ставала за главен съдебен лекар на Вирджиния. Брей се опитвала да ме отстрани от длъжност и била споделяла преди убийството си, че многократно съм й вдигала скандали, обиждала съм я и съм я заплашвала. Според източниците имало неща, които навеждали на мисълта, че съм инсценирала убийството на Брей, така че да натопя жестокия психопат, убил Ким Луонг, и така нататък.
Вече съм на Хюгънот Роуд, насред задръстването в най-натоварения час. Казвам на Марино да спре. И това ми стига.
— Продължава до втръсване все в тоя дух — уверява ме той.
— Не се и съмнявам.
— Явно по време на празниците не са правили нищо друго, освен да подготвят публикацията, тук има какви ли не дивотии за теб и за миналото ти. — Чувам го как обръща страниците. — Дори разни небивалици за Бентън и за смъртта му, а също за Луси. Отстрани дори са турили, моля ти се, колонка с всичките важни дати в живота ти, къде си учила и така нататък. Корнелският университет, университетът в Джорджтаун, „Джон Хопкинс“. Снимките на вътрешните страници си ги бива. На една даже сме двамата, правим заедно оглед на местопрестъпление. Мамка му, у Брей.
— Какво пише за Луси? — питам го аз.
Ала Марино се е прехласнал по внезапната си слава, зазяпал се е в явно огромните снимки, на която двамата работим един до друг.
— Никога досега не съм виждал такова чудо! — Пак разгръща страниците. — Край няма, докторке. Дотук съм преброил цели пет материала. Явно са впрегнали цялата реакция, а ние си нямаме и представа. Има дори снимка на къщата ти от въздуха…
— Кажи за Луси? — подканям аз по-настойчиво. — Какво пише за нея?
— Майко мила, има и снимка, на която си заедно с Брей на паркинга пред гастронома, където убиха Луонг. От сто километра ви личи, че не можете да се гледате…
— Марино! — повишавам аз тон. Само така мога да се съсредоточа върху управлението на автомобила. — Чух вече, престани!
Кратко мълчание, после:
— Извинявай, докторке! Божичко, знам, ужасно е, но преди да се свържа с теб, успях да прегледам само първата страница. Нямах си и понятие. Извинявай. Никога досега не съм виждал подобно чудо, освен ако не е умряла някоя знаменитост.
В очите ми избиват сълзи. Не обяснявам на Марино какво точно е изтърсил току-що. Наистина се чувствам така, сякаш съм умряла.
— Чакай сега да видим какво пише за Луси — продължава Марино. — Каквото и очаквах. Че ти била племенница, но ти си се държала с нея като родна майка, че е завършила това и това, че е претърпяла катастрофа с автомобил, че е обратна, че умее да управлява вертолет, ФБР, Службата за огнестрелно оръжие, така, така, така. И че за малко да му тегли куршума на Шандон, когато сте били у вас пред къщата. Да си рече човек, че няма по-важно от това — става пак раздразнителен Марино. Колкото и да се заяжда с Луси, никак не му е приятно, когато го прави друг. — Не пише, че е в принудителен отпуск и че ти се укриваш у Ана. Тия гадове не са се докопали поне до това.