Вече в „Джон Хопкинс“, докато следвах първа година медицина, написах на сестра Тереза писмо, в което й разказах тази смазваща, несправедлива към мен случка. Отново потвърдих, че съм невинна, и споделих, че съм била притеснена и бясна, задето са ме набедили, а монахините не са ме защитили и след това винаги са се съмнявали в мен.
Сега, близо двайсет години по-късно, стоя в кабинета на Роуз и си мисля какво ми е казала при първата ни среща Джейми Бъргър. Беше обещала, че тепърва ме чакат големи главоболия. Оказа се, разбира се, права.
— Искам да поговоря с хората, преди да се разотидат довечера — казвам аз на секретарката си. — Предай им, ако обичаш, Роуз. Ще видим как ще потръгнат нещата и ще намерим пролука. Ще отида да проверя какво става с Бени Уайт. Много те моля, имай грижата за майка му, аз ще се върна след малко и ще поприказвам с нея.
Тръгвам по коридора, подминавам стаята за почивки и заварвам Вашингтон Джордж в медицинската библиотека.
— Разполагам само с минута — предупреждавам го разсеяно.
Той преглежда книгите по лавиците, оставил е до себе си тефтера досущ пистолет, с който всеки момент може да му се наложи да стреля.
— Чух един слух — подхваща той. — Ако знаете, че е истина, тъкмо ще го проверите, ако не знаете, може би не е зле да знаете. Прокурор на заседанието на разширения състав на съдебните заседатели няма да бъде Бъфорд Райтър.
— За пръв път чувам — отвръщам аз и се мъча да прикрия възмущението, обземащо ме всеки път, когато журналистите научават преди мен някакви подробности. — Но двамата с Райтър сме работили заедно по много случаи — добавям аз. — Би могло да се очаква да не иска да се нагърбва той с това.
— И аз съм на същото мнение. Та подочух, че са назначили специален прокурор. Знаехте ли? — опитва се Вашингтон Джордж да разгадае по лицето ми.
— Не, не знаех — взирам се и аз в него с надеждата да открия нещо, което да ме подготви поне мъничко за удара.
— Никой ли не ви е намеквал, доктор Скарпета, че не друг, а Джейми Бъргър е била назначена за обвинител по вашето дело? — вторачва се той в очите ми. — Доколкото подразбрах, това е една от причините тя да дойде в града ни. Двете с прокурорката сте преглеждали случаите с убийствата на Луонг и Брей, но от добре осведомен източник разбрах, че е само параван. Прокурорката, така да се каже, е работела под прикритие. Райтър го бил организирал още преди, както твърдите, Шандон да проникне в къщата ви. Доколкото разбрах, Бъргър работи по случая от няколко седмици.
Единственото, което ми хрумва да кажа, е:
— В какъв смисъл, както твърдите? — подвиквам стъписана.
— От реакцията ви разбирам, че го научавате чак сега — отбелязва журналистът.
— Едва ли мога да очаквам да ми разкриете сигурния си източник — отвръщам аз.
— И дума да не става — усмихва се той някак притеснено. — Значи не можете да потвърдите.
— Не мога, естествено — тросвам се и се мъча да се поокопитя.
— Вижте какво, ще се опитам да се добера до още нещо, но искам да знаете, че винаги сте ми били симпатична и сте се отнасяли добре с мен — продължава Вашингтон Джордж.
Почти не го чувам. Мисля си само за едно: как Бъргър прекарва часове наред заедно с мен в мрака, в автомобила си, в дома ми, в къщата на Брей и през цялото време ме дебне дали няма да изтърва нещо, което да използва срещу мен на заседанието на разширения състав на съдебните заседатели. Божичко, чак сега разбирам защо знае с такива подробности живота ми. Вероятно е прегледала извлеченията от телефонните ми разговори, от банковите ми сметки, от кредитните карти, няма да се учудя, ако е разпитвала до последния човек хората, които ме познават.
— Вашингтон — казвам аз, — при мен е майката на един клетник, който току-що е починал, не мога да стоя тук и да си бъбря с вас.
Тръгвам си. Чудо голямо, че ще ме помисли за простачка.
Минавам напряко през дамската тоалетна и в съблекалнята надявам бяла престилка и си слагам върху обувките найлонови терлици. Помещението, където правим аутопсиите, е огласяно от звуци, всички маси са заети от несретници. Джак Филдинг е опръскан от глава до пети с кръв. Разрязал е сина на госпожа Уайт и забива в аортата спринцовка с дебела игла, за да вземе кръв. Поглежда ме някак трескаво, едва ли не свирепо, когато отивам при него. Сутрешната новина се е изписала върху лицето му.