Обажда се Джак. Бил готов с Бени.
— И Марино е тук, търси те. Имал важна информация.
— Кажи му къде съм.
Затварям.
— Бени наистина ме попита дали тия мъже са си изпатили, защото… Защото, както той се изрази, са различни от другите — обяснява госпожа Уайт. — Отвърнах, че е твърде възможно това да е Божието наказание.
— Той как реагира? — интересувам се аз.
— Не помня да е казвал нещо.
— Кога беше това?
— Някъде преди три седмици. Веднага след второто убийство и след като плъзна мълвата, че вероятно става въпрос за разчистване на сметки между хомосексуалисти.
Дали Станфийлд изобщо си има представа колко е навредил, като се е раздрънкал пред зет си? Госпожа Уайт не млъква, толкова е изнервена, че не спира да дърдори. Вървим по коридора и с всяка крачка аз се чувствам все по-уплашена. Влизаме заедно в тясно помещение с канапе и маса. На стената е окачена картина — ведър пейзаж на провинциална Англия. Срещу канапето има стъклена стена. Покрита е със завеса. От другата страна има хладилно помещение.
— Седнете, разположете се удобно — каня аз госпожа Уайт и я докосвам по рамото.
Тя е напрегната и уплашена, вперила е очи в дръпнатата синя завеса. Седнала е на крайчеца на канапето и е стиснала длани в скута си. Махам завесата: Бени сякаш е повит в сини пелени, синият чаршаф е подпъхнат под брадичката му, за да скрие следата от въжето. Мократа му косица е сресана назад, очите му са затворени. Майката сякаш е замръзнала на ръба на канапето. Имам чувството, че е престанала да диша. Гледа неразбиращо с изцъклени очи. Бърчи чело.
— Защо лицето му е толкова червено? — пита ме едва ли не обвинително.
— Заради въжето, спряло е притока на кръв към сърцето — обяснявам аз.
Жената става и се приближава до стъклото.
— Детенцето ми! — прошепва нечуто. — Миличкото ми момченце! Сега вече си на небето. В прегръдката на Исус, в рая. Вижте, косата му е мокра, сякаш е получил кръщение. Сигурно сте го къпали. Искам само да знам, че не се е мъчил.
Не мога да й кажа това. Когато е пристегнал примката около врата си, малчуганът сигурно се е уплашил много от огромното напрежение в главата. Заел се е да слага край на живота си, но в началото е бил в пълно съзнание, усещал е какво му предстои. Да, мъчил се е.
— За кратко — отвръщам аз. — Не се е мъчил дълго, госпожо Уайт.
Тя захлупва лице върху дланите си и ридае. Дръпвам завесата и я извеждам.
— Какво ще му правите сега? — пита ме, докато излиза вдървено след мен.
— Ще приключим с огледа и ще проведем някои изследвания, за да видим какво още можем да разберем.
Жената кима.
— Искате ли да поседнете? Да ви донесем ли нещо?
— Не, не. Ще си вървя.
— Искрените ми съболезнования за вашия син, госпожо Уайт. Ако имате някакви въпроси, не се притеснявайте, звънете. Мен ако ме няма, ще ви помогне друг. Ще ви бъде тежко, предстои ви да изживеете много неща. Обаждайте се, ако можем да ви услужим с нещо.
Тя спира насред коридора и ме сграбчва за ръката. Взира се напрегнато в очите ми.
— Сигурна ли сте, че не му го е направил някой друг? Ами ако не се е самоубил?
— Поне засега нищо не ни навежда на мисълта, че го е направил друг — уверявам я аз. — Но ще проведем пълно разследване. Още не сме приключили. За някои от изследванията са нужни седмици.
— Нали няма да го държите тук още седмици наред?
— Не, до няколко часа Бени ще бъде готов. От погребалния дом могат да дойдат да го вземат.
Минаваме през стъклената врата към фоайето. Жената се двоуми, сякаш не знае какво да прави от тук нататък.
— Благодаря ви — казва тя. — Бяхте много мила.
Не се случва често да ми благодарят. Толкова съм погълната от тежките си мисли, че когато се връщам в кабинета, за малко да се блъсна в Марино. Той ме чака току до вратата, държи някакви книжа и е грейнал от вълнение.
— Направо няма да повярваш — съобщава ми.
— Вече съм в състояние да повярвам едва ли не във всичко — отвръщам мрачно и се свличам върху огромния стол с кожена тапицерия до отрупаното с какво ли не бюро.
Въздишам тежко. Убедена съм, че Марино е дошъл да ми съобщи за Бъргър — че тя е специалният прокурор.
— Ако е за Бъргър, вече знам — обяснявам му аз. — Един журналист от „Асошиейтед Прес“ ми каза, че са определили тъкмо нея да ми предяви обвинителния акт. Още не съм решила дали е за добро или за лошо. Не съм решила дори дали ме интересува.