Марино ме зяпа озадачен.
— Сериозно ли? Бъргър? Не думай! Че тя има ли регистрация за Вирджиния?
— Не й трябва регистрация — отвръщам аз. — Може да се яви pro hac vice.
Това означава „по конкретния случай“ и аз обяснявам на Марино, че ако разширеният състав на съдебните заседатели го поиска изрично, съдът може да разреши на юрист, който не е в регистрите на нашия щат, да участва в гледане на определено дело.
— Ами Райтър? — пита Марино. — Той какво ще прави през това време?
— При всички положения с Бъргър ще работи някой от щатската прокуратура. Предполагам, че Райтър ще бъде втори обвинител по делото и ще предостави на Бъргър да води разпита.
— В разследването на случая в мотел „Форт Джеймс“ се натъкнахме на нещо странно — оповестява Марино своята новина. — Вандър се скъса да работи по отпечатъците, които е снел в стаята, и направо няма да повярваш — повтаря той. — Ха познай чии отпечатъци открихме? На Даян Брей. Шегата настрана. Идеален отпечатък при ключа на лампата, като влезеш в стаята. Намерихме, разбира се, отпечатъци и на онзи, мъртвия де, и както би могло да се очаква, на Бев Кифин. Нейните са по Библията, там обаче не намерихме отпечатъци на Матос. И това също си е интересно. Както личи, тъкмо Кифин е отворила Библията на оная дивотия там, как й беше името.
— На Еклесиаст — напомням му аз.
— Да де. Отпечатъци на Кифин върху разгърнатите страници. А тя се кълнеше, че не се била и докосвала до Библията. Попитах я пак по телефона и отново седна да ми твърди, че не е пипала книгата. Вече се чудя дали и тя не е забъркана, особено сега, след като знаем, че и Брей е влизала в стаята, където са очистили онова приятелче. Какво е търсела Брей в мотела? Кажи де!
— Може би е ходела там заради далаверите с лекарствата — отвръщам аз. — Не се сещам за друга причина. Мотелът със сигурност не е от местата, където очакваш да я видиш.
— Право в десетката! — сочи Марино към мен с пръст, сякаш стреля. — А мъжът на Кифин уж работел в същата транспортна фирма, както и Барбоса, нали така? Въпреки че и досега не сме открили и следа от човек с името Кифин, който да кара камион или да върши там нещо друго. Това, да ти призная, също ме озадачава. Знаем, че ония в „Овърланд“ са замесени в незаконна търговия с оръжие и наркотици. Сигурно всичко ще си дойде на мястото, ако се окаже, че именно Шандон е оставил ония косми в къмпинга. Тогава вече ще бъде ясно, че си имаме работа с престъпния клан на неговото татенце. Ами ако точно заради това е дошъл в Ричмънд — по семейни дела? И докато се е навъртал тук, не се е сдържал и по навик пак е тръгнал да убива наляво и надясно жени.
— Това вероятно обяснява и какво е търсел тук Матос — добавям аз.
— Точно така. Ами ако те двамата с Йоан Кръстителя са дружки? Или някой е пратил Матос във Вирджиния, за да очисти копеленцето, да не би то да пропее с какво се занимава баща му?
Има безброй вероятности.
— Всичко това обаче не обяснява защо са убили Матос и кой го е направил — натъртвам аз.
— Така си е, но имам чувството, че става все по-топло — отвръща Марино. — Освен това нещо ми подсказва, че ако копнем по-надълбоко, ще изскочи Тали. Ами ако той е липсващата брънка във всичко това?
— Едно е сигурно, познавал е от Вашингтон Брей — казвам аз. — Живял е и в същия град, както родителите на Шандон.
— И появи ли се някъде Йоан Кръстителя, там изскача и нашият приятел — допълва Марино. — Стори ми се, че го видях и завчера. Спирам си аз на едно кръстовище, понеже светеше червено, и що да видя — на платното до мен огромен черен мотоциклет „Хонда“. Отпърво не го познах с каската с тъмно предпазно стъкло върху лицето, той обаче беше зяпнал джипа ми. Почти съм сигурен, че беше Тали, понеже побърза да се извърне, отрепката му с отрепка.
Роуз звъни да ми каже, че ме търсел губернаторът Мичъл — нали имаме уговорка да се чуем в десет по телефона. Показвам с ръка на Марино да затвори вратата на кабинета и чакам да ме свържат с Мичъл. Действителността отново нахлува с пълна сила. Връща ме към окаяното положение, в което съм изпаднала. Имам усещането, че знам какво ще ми каже губернаторът.
— Кей! — подхваща ядосано Майк Мичъл. — Бях неприятно изненадан, когато сутринта видях вестника.
— И аз не си умирам от щастие — уверявам го.
— Подкрепям те и ще те подкрепям и занапред — напомня ми той вероятно за да ме подготви за останалото, което има да ми съобщава и което няма как да е добро.