Вдига Туркинята.
— Покрай това се сещам — продължава Джак, — че напоследък има някакви странни обаждания. Споменах ли ти?
— Бях тук, когато веднъж позвъни някакъв кретен — отвръщам аз. — Представил се като Бентън, моля ти се.
— Ама че работа! — тюхка се той отвратен.
— За други обаждания не знам — добавям аз.
— Доктор Скарпета! — провиква се Туркинята. — Вас търсят. Пол.
Отивам при телефонния апарат.
— Как си, Пол? — питам аз Пол Монти, шефа на щатските лаборатории към Службата по съдебна медицина.
— Първо, искам само да знаеш, Кей, че всички в тая проклета сграда са на твоя страна — казва ми той. — Диващини. Чета ги и ми иде да си повърна кафето. Работим по нашите клиенти.
Има предвид, че изследват веществените доказателства. По принцип ги проверяват по реда на постъпването, понеже никоя жертва не би трябвало да има предимство пред друга, всички трябва да си чакат реда. Но както и при престрелките с полицаи, и ние си имаме неписан правилник. Грижим се първо за своите хора.
— Получиха се някои прелюбопитни резултати, които исках да ти съобщя лично — продължава Пол Монти. — Космите от къмпинга, онези, за които подозирахте, че са на Шандон. Е, ДНК е същата. Още по-любопитното е, че сравнихме влакната от къмпинга с влакната, които сте взели от матрака в спалнята на Даян Брей — и те са същите.
Положението се изяснява. След като е убил Даян Брей, Шандон е взел спалното й бельо и е избягал на къмпинга. Може би е спал на него. Или просто го е изхвърлил. При всички положения вече знаем със сигурност, че Шандон е бил в мотел „Форт Джеймс“. Засега Пол няма какво друго да ми съобщи.
— Ами конците за зъби, които намерих върху тоалетната чиния? — питам го аз. — В стаята, където е бил убит Матос.
— Не открихме нищо. ДНК не е на Шандон, на Брей или на някого от другите обичайни заподозрени — отвръща той. — Може би са останали от друг гост на мотела. Вероятно няма връзка.
Връщам се при плота, където Джак продължава да ми разказва за странните телефонни обаждания. Били много.
— Веднъж вдигнах аз и някакъв мъж потърси теб, представи се като Бентън, после затвори — обяснява ми Джак. — Втория път вдигна Туркинята. Пак някакъв мъж я помолил да ти предаде, че те е търсил и че щял да закъснее с един час за вечерята, после се представил като Бентън и тръшнал телефона. Не ни стига другото, ами сега и това. Как да не оплешивее човек!
— Защо не си ми казал?
Вдигам разсеяно моменталните снимки с трупа на Бени Уайт върху носилката, преди да махнат дрехите.
— Реших, че си имаш достатъчно главоболия. Но трябваше да ти кажа. Сега съжалявам.
Гледката на малкото момче, облечено в официалните дрешки и пъхнато в чувала върху металната носилка, ми се струва неуместна и странна. Домъчнява ми много при вида на омалялото панталонче и на различните чорапи — единия тъмносин, другия черен. Става ми още по-зле.
— Открихте ли нещо необичайно при него?
Говорила съм достатъчно за проблемите си. Те всъщност ми се струват дреболия, докато гледам снимките на Бени и си мисля за майка му пред стъклото в хладилното помещение.
— Да, има нещо, което ме озадачи — обяснява Джак. — Казаха ми, че Бени се е прибрал от църквата, но изобщо не е влизал в къщата. Слязъл от автомобила и отишъл право в плевнята, понеже искал да си вземе джобното ножче, мислел, че преди два дни, когато се е върнал от риболов, го е забравил в чантата с рибарските принадлежности. После не се върнал в къщата. С други думи, не е обядвал. Но стомахчето му беше пълно.
— Можеш ли да кажеш какво е ял? — питам аз.
— Да. Първо, пуканки. И май хотдог. Звъннах у тях и си поговорих с втория му баща. Попитах дали е възможно Бени да е ял нещо в църквата и отговорът беше „не“. Вторият му баща нямал и понятие откъде се е взела храната — отговаря Джак.
— Виж ти! — възкликвам аз. — И какво излиза, прибира се от църква и отива да се беси, но пътем спира да си похапне пуканки и хотдог. — Ставам от стола при плота. — Тук има нещо гнило.
— Ако не беше намереното в стомаха, щях да се подпиша с две ръце, че става въпрос за самоубийство. — Джак продължава да седи и да ме гледа от стола. — Иде ми да го убия тоя Станфийлд, задето е срязал възела. Пълен некадърник!
— Май трябва да направим оглед на мястото, където Бени е бил обесен — решавам аз.
— Живеят във ферма в окръг Джеймс Сити — уточнява заместникът ми. — На реката, а гората, където момчето е висяло, май се пада току до нивите, на има-няма, два километра от къщата.